Тъжна, но поучителна история за алчността... Генко я разказа.
Стоя на аерогарата, ще посрещам жената от Италия. Обаче има голямо закъснение. От скука почвам да се разхождам и стигам до "Заминаващи". Някакъв човек ме спира и моли за малко да съм му пазел куфара, докато той идел до тоалетната. Съгласявам се не съвсем охотно, но нали трябва да сме хора. Стоя и чакам, минават 15 минути и почва да ми писва. И отивам при един от гранична полиция и обяснявам ситуацията. Граничарят ме поканва в една стая за оформяне на протокола, взима ми име, лични данни... Стигаме до съдържание на куфара, отваря ме и... вътре пълно с пачки. Почвам да се псувам!!! - как може да съм такъв идиот, тихичко да си бях излязъл, щях да си взема такси на 10лв за километър, че ако искам и до морето... Граничарите само се спогледаха и почнаха да тъпчат по джобовете си пачки, а на мен ми текат слюнките...
- КВО СТОИШ! Прибирай и ти, ангел-хранителю наш....
Почвам моменталически и аз да прибирам пачки, взимам-пъхам, взимам пъхам, свършват ми джобовете, почвам да пъхам в гащите си, пъхам като за световното...
Събуждам се - цялото одеяло съм си напъхал в гащите...
Малко сомалийче говори на свой приятел: - Егати гладорията е тук в Сомалия. А разправят, че в България, децата ги водят от училище на морето. Там на плажа им дават да ядат сандвичи и всякакви други вкусотии. Направо ми писна тук и ще плувам към България. Тръгва той с плуване. Минава Червено море и губи 4 килограма от теглото си, след това преплува Суецкия канал и губи още 2 килограма, пресича Средиземно море и т. н. Цялото плуване му отнема 10 килограма. Накрая, останал само кожа и кости, изплува на българския бряг и се смесва с децата от едно училище, които са там на лагер. Идва учителката и пита: - Деца, има ли някое от вас, което не е яло? Сомалийчето: - АЗ! АЗ! АЗ! АЗ! Учителката: - Тогава само ти можеш да влизаш, да се къпеш...
Един свещенник, един имам и един равин стоят и спорят на религиозна тематика.
Свещенника:
- Веднъж отивахме в съседна енория с един колега и внезапно заваля силен, проливен дъжд. Измокри ни до кости. Започнахме да се молим на Исус да ни предпази от тази беда. И о, чудо! Отляво дъжд, отдясно дъжд, а по средата - сухо и ние се спасихме!
Имамът:
- Нищо работа! Веднъж пътувах с един кораб през Средиземно Море и се изви жестока буря. Вълни като планини, гръмотевици! Корабът насмалко да се обърне! Паднах на колене и се помолих на Аллах да ни избави от това злощастие. И о, чудо! Отляво буря, отдясно буря, а по средата - слънце грее и оцеляхме!
Равинът:
- Хм! Веднъж моят колега Ицхак си вървял по улицата и какво да види? Пред него портфейл, натъпкан с пари! А било събота, свещен за евреите ден, не бивало тогава да докосват пари. Помолих се наум Ицхак на Яхве. И о, чудо! Отляво събота, отдясно събота, а по средата - четвъртък!
Сподели