След брутално слабия сезон на морето, известния гларус Жорката, решил да гастролира по чуждите курорти в търсене на благи ласки от сгодни женици. След успешни посещения на няколко по-скромни места, Жорката решил да се пробва и на Лазурния Бряг, но ударил на камък - никоя девойка не го заговаряла противно на перфекния плажен фреснки, немски и акробатичен есперанто. На ръба на отчаянието, Жорката мернал по плажа да се разхожда Брад Пит и притичал до него: - Брад, ти баща, ти майка, помагай - за какво е тая прословута мъжка солидарност, ако не удариш едно рамо? Брад Пит се усмихнал и казал - Разбира се, че ще помогна, казвай… - Утре ще седна някъде около хотел Негреско, почнал плана Жорката, и ти като минаваш, ще се отклониш от брега и искам само да минеш да кажеш "Здрасти Жорка, как сме" - оттам насетне аз си знам… - Това не е никакъв проблем, казал Брад Пит, утре към 10 ще се оглеждам при Негреско… Речено-сторено, от ранни зори, Жорката хвърлил стръв и благородно ухажвал няколко обещаващи женици пред хотела. Станало към 10 и ей на - Брад Пит върви покрай водата и се оглежда. Мернал Жорката, усмихнал се все едно среща стар приятел от детството… Приближил се и казал: - Добро утро, дами. Простете ми безпокойството, но искам само да кажа "здрасти" на Жорката. Жорката, доволно изтегнат в банския от Илиянци на голия пясък, свалил очилата си на ръба на носа и попитал: - Кво? Кой си ти бе? Брад Пит, без да губи усмивката казал: - Как така, Жорка, не ме ли помниш, аз съм Брад Пит - с тебе сме стари приятели… Жорката го погледнал изпитателно и казал: - Я марш бе, навлек - писнá ми от лепки!
Министър Велчев се готви да заминава на почивка на море. Изпратил един от секретарите да му резервира места. Пристига секретарят и изкарва шефа на хотела на плажа.
- Т`ва к`во е?
- Как какво, жълт пясък!??!
- Министърът не обича жълт пясък. Да се изрине целия и да се насипе бял пясък!
- Ама...
- Няма ама! (Вади куфарче с пари и плаща).
На следващият ден целият плаж е посипан с бял пясък.
- Т`ва к`во е?
- Как какво е!? Морето е.
- К`во море, бе? А виж, к`во е мръсно. До утре да се прочисти, камъните по дъното да се съберат, на всеки 30 секунди да има вълна висока максимум 55 сантиметра!
- Ама...
- Няма ама (вади куфара и плаща).
След два дни всичко е както трябва.
- Т`ва к`во е?
- Ами чайки.
- Никакви чайки! Всичките да се махнат, да се оставят само две, които да се шматкат по плажа но в никакъв случай да не излитат!
- Ама...
- Абе няма ама (пак плаща)...
След една седмица пристига министърът. Разходил се по белия пясък, погледал двете чайки, седнал в шезлонга, поел с пълни гърди свежият морски въздух и казал на секретаря:
- А, кажи сега, Петров. Можеш ли тая красота да я купиш с пари?!
Дейв влиза във бара и вижда Джон да си пие питието с голяма щастлива усмивка на лицето. Направо сияе. Дейв го пита:
- Защо си толкова щастлив днес?
- Ще ти кажа, Дейв. Вчера докато си полирах яхтата дойде една червенокоса мадама при мен... с ей такива цици. Дейв! С ей такива цици, човеко! Тя попита "Може ли да се повозя на яхтата ти?" Аз казах "Разбира се, че можеш!" Та се качихме и отплувахме навътре в морето. И после, да ти кажа, Дейв, изключих мотора и казах "Или чукане или ще плуваш". Дейв, тя не можеше да плува... не можеше да плува!!!
На следващия ден Дейв пак влиза във бара и Джон пак си пие питието, ама още по-усмихнат.
- Джон, а днес защо си още по-щастлив?
- Дейв, разказвам ти... Вчера полирам си аз яхтата и идва една РАЗКОШНА блондинка... с ей такива цици. Ей такива! И пита "Може ли да ме повозиш на яхтата ти? Аз казвам "Няма проблем, с удоволствие." Влязохме навътре и пак изключих двигателя и казвам "Чукане или плуване". Дейв, тя не можеше да плува! Дейв, тя не можеше да плува!
На другия ден Дейв влиза във бара и гледа Джон рони крокодилски сълзи в питието си.
- Джон, защо си тъжен?
- Дейв, ще ти кажа. Вчера си полирам аз яхтата на кея, и една невероятна брюнетка идва при мен. Ама с ей такива цици! Дейв, ЕЙ ТАКИВА! Направо се побърках. Тя казва "Ще ме повозиш?" "Разбира се!" Качихме се, запалих двигателя и хайде още по-навътре в морето, отколкото предишните пъти. Пак изключвам двигателя и "Чукане или плуване!" Тогава тя разкопча панталона си... и тя имаше Х*й, Дейв! Тя имаше огромен Х*й! Дейв, А АЗ НЕ МОГА ДА ПЛУВАМ!!!
Двама пътуват във влака от Варна за София. Запознават се :
- Аз съм психолог.
- Аз пък съм едър мафиот ... Я да те видим що за психолог си? Опитай да познаеш за какво мисля! За всяка мисъл, която познаеш, ти давам сто кинта.
- Ама аз съм психолог, не врачка!
- Абе сто кинта са това, я опитай.
- Добре, пътуваш от Варна. Значи си бил на море. Значи сега си спомняш колко хубаво ти е било.
- Браво! Позна! Ето ти стотачка.
- Щом ти е било хубаво, значи си бил с жена. И сега си мислиш за нея.
- Точно така! Ето ти още стотачка.
- Освен това, не ти се иска да се прибираш у дома.
- Правилно, ето ти още сто лева ...
- Щом не ти се прибира, сигурно си женен. А щом си мафиот, сигурно мислиш, че няма да е лошо да пречукаш жена си и да си останеш с другата.
- Ха! Ето ти хилядарка!
- Ама защо хиляда? Нали щеше да даваш по сто на мисъл?
- Това не е мисъл, а идея!
Сподели