Собственик на магазин за облекла се връща в магазина след обяд и забелязва, че дясната ръка на един от продавачите е превързана. Преди да успее да го попита нещо, той радостно съобщава:
- Шефе, току що продадох онзи изродски костюм, който висеше в ъгъла!
- Имаш предвид онзи розовият, с кривите тегели, който ставаше само за обличане на бостански плашила?
- Точно, точно него продадох!
- Еб*си, аз си мислех, че никога няма да успеем да го прададем. Та това беше най-уродливия костюм на света! А впрочем, какво ти има на ръката?
- Аааа, това е друга работа. След като продадох костюма, кучето-водач на човека ме ухапа по ръката...
Циганин вика малкото цигане и му казва: – Слушай, сине, сега ще ти обясня, за какво са петте пръста на ръката. Виждаш ли го този? - показва палеца. – Виждам, тате. – Този е за хвърляне на зарове, за броене на карти. А този виждаш ли го? - показва показалеца. – Виждам, тате. – Този е като те вкарат в полицията да викаш, не бях аз – ей онзи беше… А тоя виждаш ли го? - показва безименния. – Виждам, тате. – Този много важно пръст, тати. С него може да оправиш вратовръзката на шефа, да му изтупаш ревера… А този (показва кутрето), той пък е много удобен да си бъркаш в ухото с него, в носа и… – Тате, а тоя средния що го пропусна, бе? – Малък си още. Като пораснеш, тогава ще ти кажа… Минали години, цигането станало голям циганин, оженило се и след първата брачна нощ отива при баща си: – Аре, бе, кажи за к’во е средният пръст? – Ти снощи с жената прави ли туй-онуй? – Правих. – Колко пъти? – Ми, три пъти... – Ами, ако беше поискала 5? – Е, тати, млад съм още, ще се справя… – А ако беше поискала 7? – Трудно, тати, ама щях да се пробвам… – А ако беше поискала 10? – Стига бе, тати, ти мене за какъв ме взимаш? – Е, точно затова е този пръст, сине – да я чукаш по главата и да викаш „Ти луда ли си, ма…“
Нов шеф започва работа във фирма и бъдещият му заместник го развежда:
- Ето това тук са колегите-проектанти... А това е стаята с ксероксите и факсовете, че и диван си има... Това е нашата столова - много вкусно готвят... А онова парче-изтребител с минижупа на масата в ъгъла пък е Мимито - нашата секретарка. Мимито е много талантлива и много работа върши, а освен това изпълнява всичко, каквото и се нареди. Та ако ви се доиска малко цуни-муни и гушни-мушни, казвате и "Мими, я ела да оформим документацията", тя знае за какво става дума, отивате в стаята с ксероксите и си вършите работата...
На другия ден шефа се загледал в минижупа на Мимито, дощяло му се и решил да я изпробва:
- Мими, трябва ми помощ да оформим документацията...
- Ох шефе, не мога - имам месечен отчет.
Тръгнала си Мимито, обаче по пътя си мисли: "Абе лошо стана, шефа нов, пък аз заради един мензис да му отказвам". И се върнала:
- Шефе, ако искате може да оформим документацията със задна дата или устно...
- Ааа, Мими, ми аз я нахвърлих набързо на ръка.
Сряда, 21:00 ч. Както си гледа телевизия Пешо, изведнъж става и започва да се бръсне. После слага костюм, затяга възела и вече на вратата жена му го пита: - Пешо, къде така бре? - Отивам на събрание, ще избираме нов началник на ТКЗ-то, а като си дода, ти ще ядеш бой. Тръшнал врата след себе си, тя му се оплезила и толкоз. След около два часа Пешо се прибира. Жена му троснато го пита: - Какво стана бре, избрахте ли? - Па избрахме. - И кого избрахте? - Желязко, ковача. - Е що па него? - Е щото му е най-голям. - Как така бе, Стефан даскала не беше ли на събранието? - Аз казах ли ти че като се върна ще ядеш бой?!
Сутрин в препълнен автобус, млада жена говори по телефона: - Уф, Миче, пък да знаеш какво стана снощи... Нали щяхме да сме на банкет на фирмата, ама шефа го отложи за другата седмица... ми прибирам се вкъщи и гледам в антрето чуждо палто. Влизам значи тихичко, надниквам в спалнята и ужас, Миче, ужас! Моя серсемин натиснал някаква пачавра, представяш ли си! А, ми аз к'во да направя - отивам тихичко до кухнята, отварям шкафа, вадя... Оооо, Миче моята спирка, трябва да слизам. Хайде довечера в пет и половина, като се прибирам ще ти звънна да ти доразкажа! Вечерта, пет и половина. Въпросната дама се качва в автобуса и изпитва усещане за дежа-вю. Същите хора, на същите места като от сутринта. Тъкмо преди да се затворят вратите, в автобуса нахълтва някакъв мъж и пита: - К'во стана? Изпуснах ли нещо? Не ме гледай така, ами веднага се обаждай на Мичето!
Горилата в Софийския зоопарк се разгонила. Пратили запитване до чуждестрани зоопаркове, ама от там искат по 15 бона евро, та да пратят мъжкар. Нашият зоопарк беден, няма бюджет за мъжки. Събира директорът всички на събрание, пита кой има решение. Един от хората се обажда: - А ми да дадем на бай Илия, дето гледа слона, 200 лв. да се почерпи, той си и пийва, може да свърши работа. - Хубаво, викайте го при мен! - Бай Илия, имам една молба към тебе. - Кажи, шефе! - Съгласен ли си за 200 лв. да оправиш горилата? Мислил Илия, па рекъл: - Може. Ама имам 2 условия: първо, няма да ме карате да я целувам по устата. - Става! Второто условие какво е? - А ми малко да ме изчакате за парите, че съм преди заплата...
Сподели