Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва: - Можеш ли да събереш момчетата на площадката? - Мога - казал шефа. Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал: - Кажи сега какво изнасяш? - Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох. Митничарите се подсмихнали и си казали - ще внася. На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо. Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа - 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки. Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита: - Какво става бе, човек? - Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя - тия направо ми одраха кожата. - Ти хубаво строиш - казал кисело митничаря - ама защо с наши пари, да ти е*а майката?
Асан, който вече 10 година работи в един завод, един ден решава да отиде да си изпроси по-висока заплата. Почуква настойчиво на вратата на шефа, отваря и поглежда плашливо. Шефът го поканва:
- Кажи Асане, какво има?
- Ми то сега бате, роди ми се 12-то цигле и немоа ги изхранвам мрут от глад, айде бате, качи ми заплатата там със 50% колко са за тебе, нищо работа.
- Добре, нямаш проблем, но първо трябва да познаеш кой е този по средата (посочил средния портрет на стената, на първия бил Васил Левски, на средния Христо Ботев, а на последния Иван Вазов).
- Абе бате, тоз първия вчера се напихме с него в кръчмата, последния от нащо село, миналата година изяде селския коч, ама тоз по средата не е от нащо село...
Шефът го погледнал и му прошепнал:
- Асане, много еб*ш, малко четеш, няма да ти дигна заплатата.
Асан се разочаровал и се заканил. На следващия ден пак се чука на вратата и пак Асан влиза.
- Шефе и аз имам една загадка като твойта (вади снимка от вътрешния джоб) познай кой е тоз на снимката.
- Де да го знам някакъв пич дето се е облегнал на тир, не го познавам.
- Шефе, много четеш, малко еб*ш, това е любовника на жена ти от 2 години.
Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
- Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
- Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
- Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
- Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по-удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...
Министър Велчев се готви да заминава на почивка на море. Изпратил един от секретарите да му резервира места. Пристига секретарят и изкарва шефа на хотела на плажа.
- Т`ва к`во е?
- Как какво, жълт пясък!??!
- Министърът не обича жълт пясък. Да се изрине целия и да се насипе бял пясък!
- Ама...
- Няма ама! (Вади куфарче с пари и плаща).
На следващият ден целият плаж е посипан с бял пясък.
- Т`ва к`во е?
- Как какво е!? Морето е.
- К`во море, бе? А виж, к`во е мръсно. До утре да се прочисти, камъните по дъното да се съберат, на всеки 30 секунди да има вълна висока максимум 55 сантиметра!
- Ама...
- Няма ама (вади куфара и плаща).
След два дни всичко е както трябва.
- Т`ва к`во е?
- Ами чайки.
- Никакви чайки! Всичките да се махнат, да се оставят само две, които да се шматкат по плажа но в никакъв случай да не излитат!
- Ама...
- Абе няма ама (пак плаща)...
След една седмица пристига министърът. Разходил се по белия пясък, погледал двете чайки, седнал в шезлонга, поел с пълни гърди свежият морски въздух и казал на секретаря:
- А, кажи сега, Петров. Можеш ли тая красота да я купиш с пари?!
Генко ми разказа:
"Купих мандарини от супермаркета. Прибрах се вкъщи, а се оказа, че от около 15 бройки, 5 са с плесен. Грабвам ги обратно, касовата бележка в ръка и отивам да се карам. Почнах с касиерката, после някакъв мениджър дойде. Не, нямало да се извинят, нямало да ги сменят. Били си съвсем прилични мандарините. Тогава му казвам:"Хубаво, щом са прилични, изяжте ги, ама без да се мръщите. Ако ги изядете без да се мръщите, си тръгвам веднага, без претенции". Той се съгласи. Изяжда две и вика - това е, толкова е дневната доза. А аз му обяснявам - каква дневна доза, яж ги всичките.
Изяде и петте плесенясали мандарини, а се вижда, че му е гадно, но яде!
- Юнак! А сега повикай управителя!
Идва управителя:
- Дайте ми нови мандарини, че вашият служител изяде моите!
Трябваше да му видите погледа само, но той си го заслужи!"
Отишъл циганин при своя шеф и му казал:
- Н'чалство, пуска.
- Чакай бе, какво пускаш?
- Няма работи, пуска.
- Кажи, че ще напускаш. Защо няма да работиш повече?
- Как работя? Децата гладно, голо, дрехи няма, къща няма, в колиба живей, жената ходи да мърсува с други мъже.
- Я кажи го по-културно. Кажи: "Жена ми ходи да спи с други мъже".
- Аз за твойта знам, шефе, сега говоря за мойта.
Сподели