Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
- Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
- Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
- Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
- Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по-удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...
Младеж кандидатства за работа. Посреща го шефът:
- Седни, брато, как се казваш?
- Николай.
- Е, Коко, идваш значи, в понеделник по-ранко. Така към обяд. И действаш.
- А какво ще работя? Аз имам две висши образования, работя на компютър, карам кола...
- Ти това го заеби, важното е в четири да си тука за планьорка. Събираме се в моя кабинет - уиски, водка, коняк, мезета - до сутринта.
- Извинете, но аз не пия.
- Ясно. Тогава в понеделник не идваш. Почваш от вторник и в четири да си на планьорката. Ще се съберем, ще си поприказваме, момчетата ще донесат наркотици, ще понюхаме, ще се боцнем.
- Моля да ме извините, но аз съм спортист.
- Тогава не идвай и във вторник, ще почнеш от сряда. В четири е планьорката, ще докараме мадами, ще си направим групов с*кс.
Не мога. Женен съм. Имам две деца.
- Слушай, Коко, ти да не би да си педал?
- Не, защо?
- Е, тогава не идвай и в четвъртък. Няма да ти хареса.
Една вечер миналата седмица с приятелката ми си бяхме легнали. Страстите започваха да се нажежават, а тя внезапно каза: "Не съм в настроение, искам само да ме прегърнеш." "Какво ?!, Какво трябва да значи това ?!?" - подскочих аз. И тя изрече думите, от които всеки мъж на планетата се опасява ... "Ти не си на нивото на моите емоционални потребности като жена, така че аз не съм в състояние да задоволя твоите плътски желания на мъж." На моя втрещен поглед тя отговори: "Не можеш ли просто да ме обичаш заради човешката ми същност, а не заради с*кса ?"
Осъзнавайки, че тази вечер няма да си го получа, се обърнах и заспах. Още на следващия ден си взех почвка и посветих времето си на нея. След прекрасен обяд отидохме на пазар в голяяяям неназован МОЛ. Обикалях с нея докато пробваше няколко скъпи парцала. Не можеше да се реши кой й харесва и затова и казах, че просто ще вземе всичките. Искаше и нови обувки за парцалките - да вземем по един чифт за всяка комбинация - бях отново ларж. Отидохме и до бижутериите - взе си чифт диамантени обици. Абе с една дума - беше на върха на щастието. Сигурно си е помислила, че съм на ръба на лудостта. Помислих си, че ме изпитва - поиска гривна за
тенис, при положение, че изобщо не играе. Обаче аз я хвърлих в музиката - "Разбира се, скъпа."
Беше пред оргазъм от възторг. Усмихвайки се и разтреперена от вълнение най-накрая каза: "Мисля, че това е всичко скъпи, хайде към касата." Едвам сдържайки се, измрънках: "Нее, мила, не съм в настроение." Лицето й побеля, ченето увисна в недоизречено "КАКВО?" И тогава додадох: "Скъпа! Просто исках да подържиш тези неща за малко. Ти не си на нивото на финансовите ми възможности като мъж, та да мога аз да задоволя твоите женски потребности от пазаруване." И когато се изцъкли оня усмъртителен поглед, прибавих: "Защо не ме обичаш заради това, което представлявам като личност, а не заради нещата, които ти купувам ?!"
Очевидно и тази нощ няма да има с*кс!!!
На 8 март един мъж станал преди всички, приготвил закуска, събудил децата, нахранил ги, изпратил ги навън да играят, измил чиниите, пуснал пералня, заел се да приготвя грандиозен празничен обяд, приготвил го, проснал прането, посрещнал семейството, сложил масата, измил чиниите, изсушил ги, изгладил, приготвил децата за училище, вечерта ги нахранил, проверил им домашните, изкъпал ги, сложил ги да спят, закърпил дрешките, легнал си, забил поглед в стената, чака жена си, лежи и мисли:
- Само да не ми налети, Господи? Само да не ми налети...
СУТРИН СТАВАМ, ПИЯ БИРА, А СТОМАХЪТ МИ ПРИМИРА, ПА СЕ ЧУДИ И СЕ ЗВЕРИ ЗАЛЪК ХЛЯБ КАК ДА НАМЕРИ. СНОЩИ БЕШЕ НА РАКИЯ - ЗА ОБЯД ПЪК ВИНО ПИЯ… ВЧЕРА В КРЪЧМАТА НА ГИЧКА, КАКТО СИ СЕДЯХ САМИЧКА, (НА ЕДНА РАКИЙКА САМО), ПООГЛЕДАХ СЕ ПРЕЗ РАМО, МЕРНАХ В ПРАЗНИЯ САЛОН - БРОЙКА МЕ АЛЕН ДЕЛОН. ХУБАВЕЦЪТ СЕ ИЗПРАВИ, КРАЧКИ НЯКОЛКО НАПРАВИ И С ПОХОДКА НА МАТРОС, ГОРД ПРЕД МЕНЕ ВИРНА НОС: - МЯЗАШ МИ НА МОНА ЛИЗА - МИРАКЛИЙСКИ СЕ ОБЛИЗА: - Ш-Ш ПИЙШ С МЕНЕ ПО ЕДНО, БИРА, РОМ ИЛИ ВИНО? - ПОСЛЕ СЕ УСМИХНА БЛАГО: - ДА СЕ ЗАПОЗНАЕМ - ДРАГО! ЧЕХ СЪМ ПО ПРОИЗХОЖДЕНИЕ - ТИ СИ МОЙТО ВДЪХНОВЕНИЕ! ПИХМЕ БИРА И РАКИЯ, ПИХМЕ ВИНО ДВЕ-ТРИ ТУБИ, ВРЕМЕТО СЛЕД ИКИНДИЯ НЕЩО ВЗЕ ДА МИ СЕ ГУБИ… СУТРИНТА С МУХИ В ГЛАВАТА СЕ ИЗМЪКНАХ ОТ КРЕВАТА, АЛА ГЛЕДАМ - НЕЩО ШАВА, ПОД ЮРГАНА СЕ ПОДАВА СИВА ГРИВА, КРИВА НОГА - ПА НАДАДОХ ВИК ДО БОГА: - ПОМО-О-ОЩ! СТОРИЛА СЪМ ГРЯХ, МАЙ ЧЕ С ДЯВОЛА ПРЕСПАХ! - ЧУДОТО" В КРЕВАТА - РИПНА, ПООПУЛИ СЕ, ЗАЛИТНА, КАТО ДИВО ВЗЕ ДА БЯГА: - ЛЕЛЕ-Е-Е! СПАЛ СЪМ С БАБА ЯГА! РИТА, СКАЧА, ПАДА, СТАВА - ВДИГНА СЕ УЖАСНА ВРЯВА! АЛА ЩОМ СПРЯ ДА ТРЕПЕРИ, МАЛКО СЕ ПООСАФЕРИ, ПООГЛЕДА СЕ НА КРИВО, ПА МИ РЕЧЕ ПРИВЕТЛИВО: - ЧАКАЙ! ТИ СИ МОНА ЛИЗА… ПРЕЗ ФИНАНСОВАТА КРИЗА… - ВЪ-Ъ-Й! - ПОЗНАХ АЛЕН ДЕЛОН, АМА ГАЗЕН ОТ КАМИОН… И УХИЛЕН КАТО ГЪБА, САМО С ДВА-ТРИ ЧЕРНИ ЗЪБА, МЕ ПРЕГЪРНА МОЯТ ДРАГО, ПА МИ СТАНА БЛА-А-А-ГО, ДРА-А-А-ГО… ХА ДА ПИЙНЕМЕ ПО БИРА, ЧЕ СЕ ЛЕСНО НЕ НАМИРА - НИ В СЕЛАТА, НИ В ГОРАТА, НИ ПЪК НЕЙДЕ ПО ЗЕМЯТА ТАКВАЗ ЛИКА И ПРИЛИКА, КАТО В НУЖНИК ДВА ИБРИКА! Ваня Иванова
В ресторанта на хотела един клиент открива косъм в супата. Вдига на балон целия персонал - управителя, сервитьорите, готвачите и даже момчето, което изхвърля боклука, строени пред масата и той им крещи като фелдфебел. След стерсиращата ситуация на злощастния сервитьор, който го обслужвал, му се обадил колега и го помолил да поеме нощната смяна в румсервиза. Разнасяйки поръчките, младежът объркал стаите и без да иска влиза в една стая, в която същият клиент от обяд е заровил глава между бедрата на една млада мома и целува ли целува. - Ай сиктир, бе - втрещил се младежът - на обяд за един косъм орева света, а сега какво ще кажеш? Клиентът се обърнал и с невъзмутим и леко назидателен тон отговорил: - Виж какво, момче, всяко нещо трябва да си бъде на мястото. Знаеш ли какъв скандал ще вдигна, ако намеря тука фиде?
Пена се събудила сутринта, издоила кравата, извела я на паша, събудила децата, нахранила ги, наточила косата, отишла на полето, косила, жънала, насякла дърва, приготвила обяд, нахранила децата, прибрала кравата, след това косила до вечерта, върнала се, приготвила вечеря, нахранила децата, изкъпала ги, почистила, седнала и изяла един комат хляб и легнала да спи с чувство за изпълнен дълг... обаче изведнъж скочила ужасена:
- Божке, Вуте ненае...н!
Вчера в детската градина
спам-а тръшна двама-трима.
Две дечица пък от снощи
нямат вече лични пощи.
Оня ден пък CIH намина,
тръшна май че двайсетина.
Дисковете като нови -
празни до основи.
На Иванчо за играчка
Дядо Мраз дарил търсачка:
бързо диска тя му рови,
файлчетата бавно трови.
Добромирчо порно гледка,
eddie неговата сметка,
скоро FAT-a му проходи,
с'я кат луд той броди.
Днес пък сървъра пострада,
няма си той веч преграда,
sysadmin-a до обяд
оптиката ряза с яд.
Гаден хакер се промъкна,
всичките пароли смъкна.
А сега, деца, кажете,
де са часовете?
На admin-a му се спи,
файл копирал в ftp
кредитните карти всички.
На ви с'я парички!
Над смълчаните полета
пеят траурни звънчета.
Младо хакерче намина,
сървъра съвсем почина.
Две дечица с бодри песни
в къщи хъб-а си отнесли.
Т'ва админ-а го не схвана,
свърши на кабела от LAN-a.
Кабела го гръм удари,
всички в нет-а ни завари,
дъно няма, платки, RAM:
всичко свърши се дотам.
Беше рождният ми ден. Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ. С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други. А аз седях на дивана гол...
Жена останала вдовица. Събрали се селяните и решили да й намерят съпруг. Намерили подходящ кандидат, също вдовец. Само че, човекът бил месар, прост човек, необразован. Жената въпреки това се съгласила и се оженили. Първата вечер слага тя масата, а съпругът казва: - Още леля ми казваше, че добрият християнин никога няма да седне на масата, без да е преспал с жена си. Усамотили се те в спалнята, после вечеряли, а той отново: - Още дядо ми казваше, че човек никога не бива да заспива, без да е уважил жена си. И пак. На сутринта: - А чичо ми казваше… След обяд: - Някога баба ми казваше… Минала се една седмица, селяните питат жената какво мисли за новия си съпруг. - Вярно, той не е интелигентен като първия ми мъж, но пък е от много добро семейство!
Сподели