Стар професор чете лекция в икономическия университет:
- Робин Худ взимал пари от богатите и ги давал на бедните. С времето неговата група се увеличавала, а самите те почнали да се жалват, че става все по-трудно взимането и искали повече пари и привилегии за самите себе си. А, Робин Худ привикнал към разкошния живот, скъпи дрехи, скъпоценности. Започнал да пие само отлежало вино и да се вози в каляска с наета охрана... Парите, които събирал от богатите почнали да не стигат, наложило се да взимат пари от по-бедните. В началото им взели това, което те самите им дали, а после даже им взели и това което си били заработили самите бедни... Ах, за какво говорех?... Да, именно така в големите несгоди се родила данъчната служба...
Млад, проспериращ бизнесмен, живеещ в суперлуксозна кооперация, с видеоохрана, портиер, двор с високи зидове и камери, заминава в 10 дневна командировка в чужбина:
- Скъпа, тъй като знам, че ти повече от два дена не можеш да устискаш без с*кс, съм ти купил последния модел с*ксробот, да си го имаш за всеки случай. Само като му кажеш "РОБО" при мен и той знае какво да прави.
- Скъпи, не говори така, знаеш колко те обичам..
- Абе, аз за всеки случай..
Заминал нашият и три часа след това стопанката решила да пробва РОБО.
- Робо, ела при мен!
Идва Робо, сваля й бурно дрехите и започва едно бясно чукане. Час, два, три - няма спиране. Ами сега, мъжът й забравил да каже, какви са думите за спиране. Довлякла се нашата до прозореца, Робо закачен отзад и чатка като малко магаре. Долу на двора портиерът Пешо:
- Бай Пешо, извикай "Робо, ела при мен" и получаваш шише уиски!
- Готово г-жо, Робо ела при мен! Ооох, аах!
След 10 дни се завръща нашият човек, влиза в двора и заварва следната картина. Всички прозорци и врати зеят, няма никой, само бай Пешо се облегнал на стената със свалени гащи до глезените, натиска гъза към стената, държи в ръцете пушка и гледа озверяло:
- Бай Пешо, кво става тук бе? Къде са съседите, къде е жената?
- Не знам къде е жена ти и съседите, но за всеки случай Робо е някъде тук!!!
Един влиза в бар и си поръчва бира, след което започва да гледа странно бармана. Барманът пита:
- Какво си ме зяпнал?
- Ами приличаш на гъз в лицето.
Барманът се ядосал, извикал охраната и пребили пияния. След малко пийналият пак влиза в бара.
Поръчва си бира и пак започва да зяпа бармана.
- Сега пък какво? - раздразнил се барманът.
- Абе, ти знаеш ли, че приличаш на гъз в лицето? - попитал пияният.
Барманът се ядосал, пак извикал охрана, пребили до смърт клиента и го изхвърлили.
Пияният се връща трети път, влачи се по корем, целият е в кръв, но застава пак на бара. Барманът се ядосал, но нищо не казал, само си налял джин с тоник в една чаша и започнал да пие със сламката бавно, за да се успокои. Наблюдавал пребития си клиент и решил да се смили над него. Попитал го:
- Кажи бе човек, защо ме зяпаш така?
Пияният отвърнал:
- Айде свърши с клизмата, пък ще ти кажа после.
Чули макоцевските шопи, че е пуснат трен до София и трима от тях, натоварени с дисаги, решили да отидат на пазар с влака, за да видят "меко ли вози".
Качили се те в Макоцево, тръгнал влакът и "тупа-лупа" стигнал в Столник.
Там се позабавил доста заради среща.
В това време шопите, които дотогава сладко-сладко разговаряли на вечните шопски теми се усетили, че им се пие вода.
Веднага се посъветвали, единият останал да пази багажа, а другите слезли и отишли на чешмата.
Напили се с вода, но вместо да побързат да се върнат във влака, продължили приказката си край чешмата.
Дошло време влакът да тръгва, но кондукторът не давал "готово" защото видял пътниците си да отиват за вода и да си приказват без да обръщат никакво внимание на суматохата по отпътуването на влака.
Тогава кондукторът се развикал: "Айде, бе господа, айде, качвайте се по-бърже, че влакът тръгна...".
Господата обаче си продължили приказката спокойно без да му обърнат абсолютно никакво внимание.
Кондукторът се шашнал какво да прави.
Тогава оставеният за охранител шоп, след като видял, че работата отива на зле казал на кондуктора: "Господине, чекай я да им окнем...".
Надвесил се яко от прозореца на вагона и ревнал: "Говеда-а-а, докоги че ви ока човеко, бре...?"
Като го чули, шопите се стреснали и хукнали да догонят вече отлепилия влак.
Като видял че кондукторът се хили, шопът-охрана пояснил: "Господине, оно секо животно сака да му кажеш името, та да се сети, дека за него става думата... А ти си зел да окаш "господа", "господа", а они отдека да се сетат, дека тех ги окаш, а?"
Офис на фирма. Работният ден е приключил, навън вече е тъмно. В офиса са останали само двама - красива секретарка и един счетоводител. Изведнъж счетоводителят казва:
- Иванова, я загаси лампата.
- Стига, бе, Петров, как може да ми правиш такива
предложения?
- Моля те, бе, Иванова, моля те, загаси я.
- Петров, ти си полудял. Как не те е срам?
Счетоводителят става и с отривисто движение гаси лампата.
- Помощ, охрана... - разписква се секретарката.
- Стига вика, Иванова! Я по-добре погледни! Виж какъв часовник имам - в тъмното свети ...
Президентът на Русия идва на почивка в САЩ. По време на обиколката си среща Американския президент близо до Ниагарския водопад. Двамата разговарят:
- Моите хора са страшно верни - казал руския президент.
- Не, не, моите са по-верни - отвърнал американския.
Така спорили дълго време. Накрая руският президент предложил да изпитат верността на хората си, като ги накарат да скочат във водопада. Двамата президенти извикали по един човек от охраната си.
- Скачай във водопада -к азал американския президент на своя телохранител.
- Не мога, сър, имам жена, деца.
- Скачай - заповядал руският президент.
Войникът се приближил до водопада и скочил. Долу го хванали с предпазните мрежи. Американският президент, впечатлен, се приближил до руския войник и му казал.
- Никога до сега не съм виждал такава вярност. Какво те накара да скочиш?
- Е, как какво? -отвърнал войникът - Та нали имам жена, деца.
Сподели