Един човек отива в болницата и вика на доктора:
- Докторе, тая сутрин се събуждам, пипам-барам един т*шак имам.
- Айде бе, казал доктора. Я да видя, бе човек.
Пипнал доктора и констатирал, че са два па му рекъл:
- Два са бе човек ей сега ги усетих.
- Не е възможно докторе, ей го на един е.
- Добре човече, сега ще викна тука няколко сестри и колеги за да ти потвърдят.
Дошли хората пипнали човека и всички били единодушни, че са два. Тогава човека казал:
- Добре докторе щом вие и колегите Ви казвате че са два, на медицината ще вярвам.
Отишъл си човека по живо, по здраво. На другия ден обаче пак пристигнал в болницата и пак при същия доктор.
- Докторе, нещо сте ме излъгали. Тая сутрин пак се проверих, ЕДИН е бе докторе.
- Спокойно човече, ей сега ще се изредим пак всичките да проверим тая работа.
Изредили се пак персонала и отново били единодушни:
- Два са.
Добре докторе, пак на вас ще вярвам. Щом казвате, че са два, значи е така.
Тръгнал си човека, обаче пред болницата го вижда негов приятел и го попитал:
- Какво става бе приятел, да не си болен нещо? Вчера беше в болницата днеска пак, какво става?
- Не бе, в отпуска съм и няма кво да правя та хората ми чешат т*шаците.
Блондинка влиза в банка на Уол Стрийт в Ню Йорк и се насочва към служителя по заемите. Казва, че ще пътува по бизнес до Европа за две седмици и иска заем от $5000. Банковият служител иска някаква гаранция за заем от такъв размер. Русокоската предлага да остави за залог чисто новия Ролс Ройс, паркиран на улицата пред банката. Служителят се съгласява, отпуска заема, взема ключовете на колата и я откарват в подземния гараж на банката. Всички в банката се смеят на акъла на блондинката, заложила кола за $250 000 за заем от $5000. След две седмици тя идва отново, връща заема заедно с лихвите, възлизащи на $15, и си взема ключовете на колата. Служителят и ги подава и й казва: - Госпожице, нашата банка е щастлива, че Ви помогна във Вашия бизнес, и се надяваме да работим заедно отново в бъдеще, но сме малко учудени. Когато вие си тръгнахте ние проверихме и се оказа, че сте мултимилионер. И се чудим, за какво са ви тези $5000? А блондинката отговорила: - А къде другаде в Ню Йорк мога да паркирам лимузината си за две седмици срещу $15, и да съм сигурна, че ще я намеря като се върна?
Блондинка влиза в банка на Уол Стрийт в Ню Йорк и се насочва към служителя по наемите. Казва, че ще пътува по бизнес до Европа за две седмици и иска заем от $5000. Банковият служител иска някаква гаранция за заем от такъв размер. Русокоската предлага да остави за залог чисто новия Ролс Ройс, паркиран на улицата пред банката. Служителя се съгласява, отпуска заема, взема ключовете на колата и я откарват в подземния гараж на банката.
Всички в банката се смеят на акъла на блондинката, заложила кола за $250 000 за заем от $5000.
След две седмици тя идва отново, връща заема заедно с лихвите, възлизащи на $15.41 и си взема ключовете на колата.
Служителя и ги подава и и казва:
- Госпожице, нашата банка е щастлива, че Ви помогна във Вашия бизнес и се надяваме да работим заедно отново в бъдеще, но сме малко учудени. Когато вие си тръгнахте ние проверихме и се оказа, че сте мултимилионер. И се чудим, за какво са ви тези $5000?
А блондинката отговорила:
- А къде другаде в Ню Йорк мога да паркирам лимузината си за две седмици срещу $15, и да съм сигурна, че ще я намеря като се върна?
Отче наш, който си в Офиса.
Да бъде лек наший ден.
Да замине в отпуск началството наше.
Да се изпълни нашата воля.
Както на работа, така и вкъщи.
Насъщната скатавка дай ни днес.
И отпуска за тази седмица.
И ваканция за този месец.
И прости нам закъсненията нашите.
Както и ние прощаваме на началството ни.
И не ни въвеждай в понижение.
Но ни избави от допълнителната работа.
Ибо твойто царство е повишението на заплатата и съкращението на работния ден.
И дай ни MIRC-ата, като без нея не е тази работа царство небесно.
И погреби ти сисадмина под планина от дискети и компактдискове, да гори той с пламък син.
Не ни оставяй, Господи в трудните часове на утрения махмурлук, дай ни сили да преодолем тежестта на главоболието.
И направи, Отче, целия мир зелен, ибо зеленото е най-добрия цвят в света твой, както и цвета на американските левове.
И свали на главата ни градушка от долари, евро и прочие блaгини
И вземи тази лепта наша във вид на благодарствена молитва.
Во имя контрола, алта и светия делийт.
Ресет!
Квоооооо? Искате повишение на заплатата?
Еб*си, ма много нагли станахте, бе! Добре, Аре ся, нека ви обясня, мамавидееба мързелива, колко бачкате. Колко дни има в годината? А, така! 365! Точно. Във всеки един от тях, 8 часа ви отиват за сън, което общо прави 122 дни годишно. Така. Остават 243 дена. От тех 8 часа на денонощие свободно време, нали така (8 часа е работния ден, 8 часа спиш, 8 часа свободни, т.е 3х8=24). Начи, още 122 дена си клатите мъд.... кой, квот има. Остават 121 ден. Обаче нали има 52 недели в годината, бе, мехлюзи! И почивате, нали? И колко дена остават? 69 денаааа. Така. Следите ли ми мисълта? В петъците, така или иначе следобяд се скатавате - броим ги за полвин ден, което прави 52половинки, или още 26 дена айляк. Към тва прибавяме и по един час обедна почивка всеки ден, и кво излиза? 8 дена в годината сте заети да муате пици, сандвичи и секви лАйна. Колко останаха? Сметате ли? 35 дена. Аре са маанете 22 дена отпуска - остават 13 дни. А в България, доколкото знам има 12 официални празника. И кво остана? 1 (един) ден. И тва е Първи Май, да ви го начукам. И кво? Искате повишение на заплатата?
В управлението на голяма банка постъпил сигнал, че в едно от отделенията
на банката работите вървят на зле. Операции почти не се извършват, активността е близка до нулата. Тръгнал ревизор да провери ситуацията.
Появява се ревизорът в това отделение в разгара на работния ден. Влиза вътре - няма никой. От съседния кабинет на директора се чуват силни
викове:
- Но спокойно можеше да играе купа!
- Но нали, ако играеше, няма да му остане метър.
Поглежда ревизорът в кабинета и онемява. Директорът на отделението с трима дилъра играят карти. Хм, казва си ревизора, сега ще ги прецакам.
Връща се в операционната зала и натиска копчето за тревога. Започва да вие сирената.
Ревизорът отпуска копчето и сирената спира да вие, от кабинета се чува:
- Трябваше да теглиш първо трефите.
- А сега кой раздава?
Ревизорът отново натиска копчето. И отново вие сирената.
- А сега защо подигра купа?
- Нямам нито една пика.
- Не, побеснява ревизора, сега вече няма да спра. И натиска
продължително копчето. В тоя момент от входната врата влиза сервитьорът от кръчмата отсреща и носи 4 бири:
- Чувам, чувам и ги нося вече!
Сподели