Професионални Адвокати
Банки
Бръснари
Водопроводчици
Военни
Данъчни
Директори
Дърводелци
Електротехници
Енергото
Журналисти
Заплати
Застрахователи
Затворници
Земеделци
Инженери
Инструктори
Капитани
Касиери
Катаджии
Келнери
Клиенти
Кметове
Колеги
Ловци
Майстори
МВР
Милионери
Милиционери
Миньори
Митничари
Монтьори
Моряци
Началници
НОИ
Нотариуси
Овчари
Отпускари
Офис
Офицери
Охранители
Пари
Пилоти
Пожарникари
Полицаи
Преводачи
Преподаватели
Програмисти
Продавачи
Професори
Работници
Рибари
Служители
Строители
Счетоводители
Съдии
ТКЗС
Топлофикация
Търговци
Управители
ФБР
Фермери
Финансисти
Художници
ЦРУ
Ченгета
Чиновници
Чистачки
Шефове
Шивачи
Шофьори
Шпиони
Юристи
Ясновидци

Вицове Нови
Миш-маш
Авто
Жени
Животни
Интимни
Какво и защо
Компютърни
Личности
Медицински
Мръсни
Музикални
Мъже
Пиянски
Политически
Празнични
Приказни
Професионални
Пътешествия
Разни
Разни хора
Религиозни
Семейни
Спорт
Студентски
Телевизия
Телефони
Територии и етноси
Тъпизми
Ученически
Хапване и килограми

Един дължал на борчески шеф 5000 евро. Шефът звъни по мобифона на Пешо Борчето и му казва:
- Иди и го доведи тоя в офиса и аз идвам - ще реша какво да го правим.
Отива Пешо, открива въпросния, хваща го като агне, мята го на задната седалка на мерцедеса и го кара в офиса. Закопчава го за радиатора и чакат шефа. Той идва и казва:
- Омръзна ми тоя да ме мотае и да се разправям с него. Пешо, карай го на Витоша, хвърли му едно хубаво еб*не и го зарежи там.
Пешо не умува ами грабва нашия човек, мята го отново в мерцедеса и отпрашва към Витоша. От задната седалка онзи го удря на молба:
- Не бива така бе Пешо, знаеш ме не съм лош човек.
- К`вото каже шефа т`ва ще бъде.
- Имам жена, деца, ако обърна резбата ще избягат...
- Не ме интересува.
- ... ако се разчуе ще трябва да се самоубия ...
- Твой проблем.
Звъни мобифона - отново шефа:
- Пешо, обръщай колата, чакам те пред офиса с още двама дето ми висят с пари!
Връщат се Пешо и нашия човек, а шефа вика:
- Тия двамата ги закарай и тях на Витоша и ги застреляй като кучета!
Мята ги и тях Пешо на задната седалка и пак към планината. А след малко нашият човек(първия) пак неспокоен вика на Пешо:
- Пешо, нали знаеш аз съм тоя дето ще го еб*ш, да не забравиш.
Типичните лъжи на жените:

- Оооо!.. Да!.. Давай!... Свършвам!
- Похарчих всички пари, които ми даде за покупки.
- Искам да ходя на фитенс само за поддържане на тонуса на мускулите.
- Никога не говоря със своите приятелки за това какъв си в леглото.
- Говоря по телефона само 2 минути.
- Не пръцкам когато ти спиш.
- Моите родители те харесват.
- За целия си живот съм масту*бирала само няколко пъти.
- Не съм паркирала аз така колата.
- За мен си важен ти, а не сметката ти в банката.
- Отлично знам, как да се държа в непредвидени ситуации.
- Никога не бих се съгласила да стана нечия любовница.
- Мразя любовните романи.
- Похарчих само 10 лева във фризьорския салон.
- Нося прилепнали дрехи само защото ми е горещо.
- Беше прекрасно...
- Не бих искала такива гърди, като на Памела Андерсън.
- Забременях случайно.
- Тази вечер отиваме на театър, а нямам какво да облека.
В хирургията докарват мутра помляна в автомобилна катастрофа. Ситуацията е много тежка, множество счупвания, рани ....
Цяла нощ се потили хирурзите над него. Успяли да въстановят всичко освен едната му топка.
Стоят всички над него замислени и си приказват:
- Колеги, тоя утре ще излезе от упойка. Ще види, че му няма едната топка и ще ни изпозастреля всичките.
- Ами, да му зашием един картоф, вместо топка....
Речено-сторено, зашили му един картоф.
На сутринта мутрата излиза от упойка, всичко е нормално, възстановява се бързо и след няколко седмици е изписан от болницата.
След няколко дни, мутрата се появява в болницата и носи пиене, ядене, дава пари на хирурзите, благодари им за успешното лечение.
Хирурзите пийнали, хапнали и се отворили на откровения:
- Слушай, пич! Ще извиняваш, обаче ние тука, вместо топка...
Мутрата се пляска по челото и казва:
- Еб*си... а аз се чудя, защо братоците хващат срамни въшки, а аз колорадски бръмбари...
В пощатата пристига странно писмо, адресирано до Господ. Един от служителите го отваря и чете:
"Мили Боже,
Аз съм стара вдовица и живея с малката си пенсия. Вчра в трамвая ми откраднаха чантата с всичките 100 лева в нея, и сега съм само с 2 лева до следващата пенсия. Освен това в събота съм поканила най-добрите си приятелки на обед. Как да ги нахраня с тези пари? Моля те, Боже, помогни ми!"
Пощенският служител се трогва и разказва историята на колегите си. До вечерта събират 96 лева, слагат ги в плик и изпращат един от пощальоните да ги пусне с кутията на старицата.
След няколко дни в пощата пристига още едно писмо, адресирано до Господ. Отварят го и него, всички служители на смяна се събират и четат на глас:
"Мили Боже,
Никога няма да мога да ти се отблагодаря за добрината и щедростта.
Благодарение на теб не само преживях до пенсия, но и успях да нахраня приятелките си и си прекарахме чудесно. Благодаря ти, Боже!
Послепис:
Не, че е толкова важно, но мисля, че е добре да знаеш, получих в плика само 96 лева. Другите 4 сигурно са ги свили тия крадливи копелета в пощата!"