Пиян борец излиза от казино - застава на стоп няма жива душа, 4.30 сутринта
накрая се задава тролея, дето вози работниците завода оня го спира - карай към драгалевци!
- Ама как - аз карам работниците на завода..
- 1000$
- Не ходи тролей до там бе човек!
- 2000$
- Много са ви криви пътищата
- 3000$
- Ще ме уволнят бе, човек!
- 5000$ и повече не се обяснявай
Шофьора (голям шофьор) тръгва - свършват жиците - на акумулатор! после нагорнището - висше шофьорско майсторство... наближват - гледат - развалини, изтръгнати дървета, хлътнали, пропаднали улици...
- Абе, шефе - кво става с ващо Драгалевци - да не са ви бомбардирали, толко пари имаш, а не може да си оправиш пътя до вкъщи?
- а, не бе - вчера се прибирах с метрото...
Един дължал на борчески шеф DM 5000. Шефът звъни по мобифона на Пешо Борчето и му казва:
- Иди и го доведи тоя в офиса и аз идвам - ще реша какво да го правим. Отива Пешо, открива въпросния, хваща го като агне, мята го на задната седалка на мерцедеса и го кара в офиса. Закопчава го за радиатора и чакат шефа. Той идва и казва:
- Омръзна ми тоя да ме мотае и да се разправям с него. Пешо, карай го на Витоша, хвърли му едно хубаво еб*не и го зарежи там.
Пешо не умува ами грабва нашия човек, мята го отново в мерцедеса и отпрашва към Витоша. От задната седалка онзи го удря на молба:
- Не бива така бе Пешо, знаеш ме не съм лош човек.
- К`вото каже шефа т`ва ще бъде.
- Имам жена, деца, ако обърна резбата ще избягат...
- Не ме интересува.
- ...ако се разчуе ще трябва да се самоубия...
- Твой проблем.
Звъни мобифона - отново шефа:
- Пешо, обръщай колата, чакам те пред офиса с още двама дето ми висят с пари!
Връщат се Пешо и нашия човек, а шефа вика:
- Тия двамата ги закарай и тях на Витоша и ги застреляй като кучета!!
Мята ги и тях Пешо на задната седалка и пак към планината. А след малко нашият човек (първия) пак неспокоен вика на Пешо:
- Пешо, нали знаеш аз съм тоя дето ще го еб*ш, да не забравиш.
Събирали Манго и Айше, желязо и хартия, крали каквото крали, но след 10 години събрали пари за екскурзия до Париж, ама само за един. Манго хвърлил чоп, и разбира се той отлетял за Париж.След седмица се връща, и го наобикалят, Айшето и цялата рода-48 човека, да чуят какво е видял. Манго разправя:
-Отивам в Париж,и веднага при Айфеловата кула.Гледам напред-Мамата си е еб*ло. Гледам настрани-Мамата си еб*ло.Обърнах се назад-Мамата си еб*ло.
В тоя момент, Айше се просълзила, захлипала и казала:
-Лелее, Манго, какви чудеса си видял...
Иванчо се прибира в къщи разплакан и казва на баща си, че в училище чул нови думи, но не ги разбрал: "по принцип" и "де факто". Баща му почнал да ги разяснява, вика по-малката му сестра и я пита:
- Ако един мъж ти даде 500 DM ще легнеш ли с него?
- Ами ще легна бе, тате, пари са това.
Бащата пита Иванчо:
- Разбра ли, бе?
Иванчо клати глава отрицателно. Бащата вика по-голямата му сестра и й задава същия въпрос:
- Ако един мъж ти даде 500 DM ще легнеш ли с него?
- Ще легна, бе тате, пари са това.
Иванчо пак нищо не разбира. Накрая бащата вика майка му, но и тя отговаря, че за 500 DM ще легне с чужд мъж. Иванчо нищо не разбира от обяснението.
- Виж, бе татьовото, "по принцип" ние трябваше да имаме 1500 DM, а "де факто" имаме три ку*ви вкъщи.
Един нещо го закъсал с тънката част. Решава да се консултира, с приятел.
- Препоръчвам ти доктор Делевски! - обяснява му приятелят - Миналата година и аз имах подобен проблем и той ми сложи чисто нов х*й. Сега съм безотказен.
- Ама, да не взема много скъпо? - притеснява се човекът.
- Е, 3000 лева струва операцията, но си заслужава всяка стотинка.
- А бееее, много ми се струва, пък и нямам толкова пари в момента. Не може ли да направи нещо като за 1000-1200 лева?
- Виж какво, аз ще ти дам телефона му, пък ти ще си говориш с него за цени. Каквото се разберете. - отсича приятелят.
Говорил човекът с доктор Делевски и се разбрали да го оперира за 1000 лева. Минала операцията, след месец се срещат с приятеля.
- Е, как е с новия х*й? - интересува се приятелят.
- А бе, нещо не съм много доволен, да ти кажа. - споделя човекът - Ту работи, ту не работи. Май не е както трябва работата...
- Я дай да погледна! - нарежда приятелят му.
Човекът си вади инструмента, приятелят го поглежда и казва:
- Амчи той ти е сложил моя стария!...
- Абе Киро, още от 8 сутринта си в кръчмата, не стига че си безработен, не стига, че сме в рецесия, ами на всичкото отгоре пилееш пари?
- Пилял съм бил, какво разбираш ти от икономии ма?
Бат ти Киро е специализирал политикономика в Москва, и знае да се бори със световната икономическа криза, постъпвам точно както са ме учили Руските колеги! Леля ти Мичи като тръгне на работа, вместо до обяд да изгоря само за топлене за 3 лева дърва, отивам в затоплената кръчма и за 3 лева удрям 3 ракии! Прибирам се загрят и удрям един здрав сън. Леля ти Мичи се прибира към 5 и ако се оплаче, че и е студено - тегля и едно дълго подгряване, та да и държи топло чак до сутринта...
Законите на Мърфи Ако нищо друго не помага, прочетете инструкцията най-накрая! Всички велики открития са направени по погрешка. Времето никога не достига, за да се свърши дадена работа както трябва, но винаги се намира време тя да се преработи. Колективната работа е благодат. Тя ви позволява да обвините някой друг. Винаги не ви достигат или време, или пари. В защита на теорията си винаги можете да извършите достатъчно количество изследвания. Съседната опашка винаги се движи по-бързо. Който има един часовник, винаги знае колко е часът. Който има няколко часовника, никога не е уверен. Това, което сте пазили много дълго, можете да изхвърлите. След като го изхвърлите, то ще ви потрябва. Тези, които обичат салам и уважават закона, не си струва да знаят как се прави това или онова. Всяко действие има равна на него и обратна по сила критика. Който плаща най-малко, се оплаква най-много. Нечупливата играчка служи за чупене на други играчки. Трябва да се започва търсенето от най-неподходящото място. Ако сте си купили незрели банани, то към момента на тяхното узряване те вече са свършили. Ако сте си купили узрели банани, то те ще се развалят, докато успеете да ги изядете.
Прибира се Иванчо от училище и баща му го пита:
-Иванчо какво учихте днес ? Иванчо отговаря:
-Учихме значението на думите "по принцип" и "дефакто".
-Ти разбра ли какво значат тези думи? пита баща му.
-Ами , не точно. отговаря Иванчо.
-Сега ще ти обясня. казал бащатата
-Я извикай сестра си . Идва сестра му и бащата я пита:
- Ако сега при теб дойде един мръсен , грозен пияница и ти предложи 5 хиляди лева , ще спиш ли с него?
-Да , та това са си 5 хиляди , ще имам за дрехи , гримове и т. н.
-Иванчо разбра ли? пита бащата.
-Ами , не. отвърнал Иванчо
-Извикай по-голямата си сестра!
Идва тя и бащата отново:
-На теб ако един мръсен , грозен пияница ти предложи 5 хиляди лева , ще спиш ли с него?
-Разбира се , та това са много пари, може да си купя кола. казала по-голямата сестра.
-Иванчо сега разбра ли какво значат тези думи ?
Иванчо се замислил , но пак отговорил че не е разбрал.
-Я извикай майка си! дошла и майката.
-Пено , на теб ако един мръсен , грозен пияница ти предложи 5 хиляди лева за да спиш с него , ще го направиш ли ?
-Естествено , това е семиейния ни бюджет за три месеца!
-Иванчо сега разбра ли значението на думите ? питал пак баща му.
-Ами пак не. казал Иванчо.
-Значи "по принцип" трябва да имаме 15 хиляди лева , "дефакто" имаме три ку*ви!
Някаква мацка я качвам от Централна гара. Тя ме пита: - Може ли до Халите? Колко ще ми излезе? Аз и казвам: - Сигурно около 2 лева. - Ама аз имам точно 2 лева – да не излезе повече, че няма да мога да ви платя, предупреждава ме жената. - Питам я: - Тогава защо се качвате на такси, щом нямате пари? Сега, ако ни хване задръстване и сметката стане примерно 2.40, какво ще правите? А тя ми отговаря небрежно: - Тогава… ще се наложи да ви посвиря. - На какво ще ми свирите? - я питам. - Ами…на кавала! - казва тя и свежда глава. Гледам я - интелигентна жена ми изглежда, не и отива такива неща да говори, но ми стана любопитно и реших да я закарам. И наистина на Лъвов мост такова задръстване ни хвана – пожарни, линейки… Стигаме на Халите, а сметката е 2.80. Викам и: - И сега какво правим? - Ще ви посвиря - казва тя, отваря чантата си и вади отвътре един кавал. Сглобява го, изсвири ми една родопска мелодия, сгъна го, каза ми Благодаря ви и приятен ден и си изчезна…