Военно поделение насред пустинята. Генерал отива на проверка. Строява се войската и не щеш ли, една камила излиза зад ъгъла и минава точно пред строя. Генерала побеснял.
-Какви са тия животни тука бе, т'ва поделение ли е или зоологическа градина, сержаааааааант!
-Амииии, господин генерал, ние понеже тука нямаме жени, та за тваааа...- заоправдавал се сержантът.
-Млъъъък, не искам да слушам за никакви извращения повече, веднага я махнете от поделението!
След няколко месеца, случая се повторил.
-Абе тая камила още ли е тука, веднага я разкарайте или ви пращам в ареста. Сержаааант!
-Амиии, понеже, нали тука нямаме жени иии...
Не щеш ли, по ирония на съдбата, пратили генерала за командир на същото поделение.
Минал месец, два, три, мерака на генерала взел да го мъчи, но нали нямало жени.
Една обикновенна самотна вечер, ей така, без да иска, генерала се сетил за камилата. Извикал сержанта и небрежно го попитал:
-Абе сержант, преди време тука имаше една камила, какво стана с нея?
-Сержанта се притеснил , взел да пристъпва от крак на крак.
-Кажи де, не се притеснявай, нали вече сме свои.
-Ами тука е - измънкал сержанта с недоверие.
-Върви ми я доведи - наредил генерала
Сержантът довел камилата и без да чака подканяне генералът дръпнал един варел, стъпил отгоре му, свалил си гащите, дигнал опашката на камилата и й го отпрал. Сержанта еджа удържал добичето под напора на генерала.
Свършил си работата началника и загащтвайки се пита:
- Е, вие така ли правите?
Сержанта пристъпва от крак на крак, преглъща, няма думи.
-Ееее какво, май не си виждал толкова мощно клатене, вие не го ли правите така?
-Ами , не точно така - запремигвал сержанта.
-А как?
-Ами ние понеже тука нали нямаме жени иии..... качваме се по двама на камилата и ходим до близкото село, там има публичен дом...
Пътуват в едно купе чукча и супер мацка.
През първия ден тя си мислила колко е грозен мръсен и отвратителен, а той през цялото време си тананикал нещо такова брррм, брррррм, брм, бръм
Втория ден. Тя - колко е мръсен и отвратителен, не е чак толкова грозен... Той - пак си бръмчи.....
Третия ден. Тя - колко е мръсен, но ако спре да бръмчи няма да е толкова отвратителен.
- Стига се бръмчал, че ще те изхвърля през прозореца!!!
Скрил се чукча зад перденцето и трепери и се чуди защо тая не му дава да си пее химна на чукчи ...
На седмия ден вече наближават Москва, мацката не издържа и си казва мръсен-не мръсен, ама мъж е все пак. Дръпва му перденцето, разкочава си блузката, качва си единия крак на седалката и казва:
- Искаш ли?
- Ъхъ..
- Набързичко?
- Ъхъ..
- Хайде, давай!!!
- Брм, брм, брм...
Какво е омагьосан кръг? Директор вика секретарката си и и съобщава: "Решил съм да отидем за седмица в чужбина. Приготвяй си багажа." Секретарката на път за вкъщи съобщава новината на мъжа си: "Скъпи, заминавам с шефа "на командировка" за седмица, ще се наложи да се грижиш сам за себе си." Мъжът звъни на любовницата: "Жена ми заминава за седмица, хайде да прекараме това време заедно." Любовницата звъни на ученика си, на който преподава частни уроци по математика: "Ще съм заета, имам много работа, за една седмица уроците се отменят." Доволното момче звъни на дядо си: "Дядо, цяла неделя няма да имам занятия, т.к. учителката ще е заета. Хайде да прекараме седмицата заедно." Дядото (директорът на фирмата) отново звъни на секретарката си: "Тази седмица внука ме помоли да прекарам времето си с него. Пътуването се отменя. Ще заминем друг път." Секретарката звъни на мъжа си и му казва "Шефът е зает тази седмица, отложихме командировката." Мъжа звъни на любовницата: "Не може да се видим тази седмица, жена ми отмени пътуването си." Любовницата звъни на ученика си: "Тази седмица занятия ще има както обикновено." Ученика звъни на дядо си: "Дядо, учителката каза, че ще имаме уроци както обикновено. Няма да мога да ти правя компания." Дядото звъни на секретарката си "Не се безпокой, заминаваме тази седмица. Събирай багажа." и т.н...