Блондинка и мъж пътуват в самолет. Мъжът решил да се избъзика:
- Искате ли да играем на една игра? Аз ще ви задавам въпрос, ако не познаете ще ми дадете $5, а ако аз не позная аз ще Ви дам.
- А, не не мога, уморена съм.
- Добре де, ако аз не позная ще ви дам $500.
- А не,... е добре хайде.
И така мъжът задал някакъв въпрос, блондинката не знаела и му дала $5.
Дошъл нейния ред:
- Кое е това нещо, което се качва в гората на четири крака и слиза на три?
Мъжът почнал да мисли, мислил, мислил нищо не измислил. Извадил лаптопа и почнал да рови. Но накрая се отказал извадил и й дал $500.
Дошъл негов ред:
- Добре де, какво е?
- Ами, и аз не знам - казала тя и му дала $5.
Американец, французин и българин пилоти си говорят, колко им струва да си следят жените, какво правят, докато ги няма... Американецът: - Частен шпионин-преследвач, 1000 долара! Французинът: - Скрити камери, към 500 долара! Нашият: - Около 0,50 цента... - Е, как така??? - Е, толкова струва едно кисело млеко, аз като се върнем от командировка, пием едно на балкона и метам кутията на съседния, от там се подава комшийката и ме псува, какъв съм простак, аз и викам "Трай ма, ку*во"... Оттук се почва докладът: - "Аз ли съм ку*ва бе, жена ти знаеш ли, какви ги прави, докато те няма..."
Шотландец върви през пустинята. Започнала да го мъчи неописуема жажда. Стигнал той до една сергия, на която младеж от Габрово продавал вратовръзки. – Умирам от жажда. Моля те, дай ми малко вода… – помолил шотландеца. – Нямам вода, но пък можеш да си купиш една вратовръзка! – отвърнало габровчето. – Не искам вратовръзки, нужна ми е вода! – едва прошепнал шотландецът. – Хубаво де, не искаш вратовръзка. Но за да видиш, че и аз съм човек, ще ти кажа, че зад онези дюни има ресторант. Там със сигурност имат вода. Два часа по-късно, шотландеца се върнал, ни жив – ни умрял. Пълзял на четири крака, с изплезен език. – Защо се връщаш, не намери ли ресторанта? – попитало габровчето. – Намерих го, но баща ти каза, че няма да ме пусне вътре без вратовръзка…
Веднъж султана излязъл на риболов в морето. По пладне хвълили котва близо до брега и докато чакал да му сервират обяда огледал брега с далекогледа. Гледа той и не вярва на очиде си: на една скала седи Иванчо и се мъчи сам да си го пъхне в гъза.
Изпратил той гавазите си да го доведат и го попитал:
- Ти бе керата, какво се мъчиш да направиш?
- Мъча се да си го вкарам, защото когото съм на*бал, човек е станал.
- Тъй ли? Че кого толкова си на*бал?
- Ами всичките ти министри начело с великия везир.
- Ако е вярно, ще те наградя, но ако ме лъжеш - мисли му...
Извикал султана на другия ден министрите си и под страх от смъртно наказание поискал да чуе истината. И те хък - мък, признали си че е вярно.
Наредил султана всеки министър да даде на Иванчо по една торба злато, а от него си дал една каруца с воловете, че да има с какво да закара златото в къщи.
Пътува Иванчо към село и си мисли:
- Еб*х мама му, а само си го допрях! Какво ли щеше да стане, ако бях успял да го вкарам?
Сподели