"Край басеина в квартала"
Легнала до Батката
на шезлонга от дърво
бе ДианаБатката -
много мило същество!
Беше симпатична
с огнени къдрици,
страшно еротична
с пищните си ц*ци!
Днеска слънчев беше плажа
край басейна в квартала,
той със кремче я намаза
щото беше загоряла.
После всичко тръгна явно
като по вода със хлор,
но изглеждаше им бавно,
щото бяха те на зор!
Той закара я пияна
тук на старият таван,
(тя се казваше Диана,
той се казваше Диян.)
Лумна горе страстен плам
щеше да взриви тавана
(той се казваше Диан,
тя се казваше Диана.)
Но това си е хормон,
трябва да го разбереш,
щом препусне като кон,
няма начин да го спреш...
...край басейна в квартала
чайки, хлор, любов, разврат -
колко ли е зор видяла
банята в ДианаБат ?!?
Има pазлични модели.
Модел с красиви ръце помага за продажбата на лак за нокти, пръстени, гривни.
Модел с красиви крака помага за продажбата на чорапогащници, обувки, епилатори.
Модели с красиви гърди помагат за продажбата на сутиени... бира, коли, телефони, водка, цигари, мебели, остров в Карибско море и много други.
Чапай го приели в батальона на Петка и като начало трябвало да занесе съобщение до другия батальон. Попитал Петка откъде трябвя да мине.
- Ще вървиш докато стигнеш до кръстопът. Там ще видиш два пътя: левият минава през гората - оттам е по-близо, но има много педерасти и не е за предпочитане; а десният път - той върви през пустинята, по-дълъг е, но е по-сигурен.
Тръгнал Чапай и стигнал до разклона. Чудил се накъде да поеме и решил да мине по левия път, през гората, понеже през пустинята не му се ходело в тоя пек.
Вървял колкото вървял и намерил една купчина долари. Навел си да ги вземе, обаче в това време някой отзад изневиделица го "оправил" и изчезнал. Занесъл той съобщението и се върнал при Петка, а той го попитал как е минало.
- Абе в гората, на пътя, гледам куп пари. Наведох се да ги взема и в това време някой отзад набързо ме оправи и изчезна.
- Добре де, не видя ли някакви отличителни белези?
- Ами... имаше дълги мустаци.
- Чак пък дълги!? - рекъл Петка и се почесал по мустаците.
Наташа, Пиер и Ржевски пътуват в каляска от Петербург за Москва. Ржевски дреме, а Пиер и Наташа водят светски разговор.
-Ах, Пиер, имам усещането, че все още с единия крак съм в Петербург, а с другия вече в Москва.
Пиер:
- Как бих искал да бъда някъде между Петербург и Москва, примерно в Бологое!
Ржевски се събужда:
- Бил съм в Бологое, господа. Дупка, да си призная, страшна!