Малко сомалийче говори на свой приятел: - Егати гладорията е тук в Сомалия. А разправят, че в България, децата ги водят от училище на морето. Там на плажа им дават да ядат сандвичи и всякакви други вкусотии. Направо ми писна тук и ще плувам към България. Тръгва той с плуване. Минава Червено море и губи 4 килограма от теглото си, след това преплува Суецкия канал и губи още 2 килограма, пресича Средиземно море и т. н. Цялото плуване му отнема 10 килограма. Накрая, останал само кожа и кости, изплува на българския бряг и се смесва с децата от едно училище, които са там на лагер. Идва учителката и пита: - Деца, има ли някое от вас, което не е яло? Сомалийчето: - АЗ! АЗ! АЗ! АЗ! Учителката: - Тогава само ти можеш да влизаш, да се къпеш...
Един свещенник, един имам и един равин стоят и спорят на религиозна тематика.
Свещенника:
- Веднъж отивахме в съседна енория с един колега и внезапно заваля силен, проливен дъжд. Измокри ни до кости. Започнахме да се молим на Исус да ни предпази от тази беда. И о, чудо! Отляво дъжд, отдясно дъжд, а по средата - сухо и ние се спасихме!
Имамът:
- Нищо работа! Веднъж пътувах с един кораб през Средиземно Море и се изви жестока буря. Вълни като планини, гръмотевици! Корабът насмалко да се обърне! Паднах на колене и се помолих на Аллах да ни избави от това злощастие. И о, чудо! Отляво буря, отдясно буря, а по средата - слънце грее и оцеляхме!
Равинът:
- Хм! Веднъж моят колега Ицхак си вървял по улицата и какво да види? Пред него портфейл, натъпкан с пари! А било събота, свещен за евреите ден, не бивало тогава да докосват пари. Помолих се наум Ицхак на Яхве. И о, чудо! Отляво събота, отдясно събота, а по средата - четвъртък!
Американец, германец и българин се срещнали на плажа. Всеки решил да се представи. Американецът казал:
- Аз съм Джон от Ню Йорк, пекар съм и имам 100 служители.
Германецът казал:
- Аз съм Ян от Берлин, стъклар съм и имам 150 служители.
Българинът казал:
- Аз съм Иван от София, млекар съм и ми е 48 см.
Спогледали се и американецът казал:
- Е, добре, всъщност имам 10 служители.
Германецът казал:
- Е, добре, всъщност имам 15 служители.
Иван казал:
- Е, добре, всъщност не съм от София, а съм от Перник.
Пътува един селски автобус с пътници. Вътре бил и един луд от селото, но никой не му обръщал внимание. Точно между две села, автобусът изтракал, изръмжал и спрял. Шофьорът промърморил нещо от сорта: - Да е*а мама му, да е*а, баш сега ли? И слязъл да види какво може да се направи. Извадил инструменти, рови тук, бърка там... не може да открие повредата. Лудият и той слязъл, засуетил се около шофьора и си припява: - Аз знам какво се счупииии... аз знам какво се счупииии. Но никой не го отразявал. Минали 3 часа. Хората вече отчаяни се чудели, как да се приберат по домовете си. Лудият пак заподскачал и затананикал около шофьора: - Аз знам какво се счущииии... Аз знам какво се счупииии. Шофьорът вече бил на ръба на нервна криза, ударил с ръка по автобуса и изръмжал: – Добре бе, стига си крещял! Кажи какво се счупи като знаеш? – Автобуса се счупииииииииииии...
Умрял Жорж ибн Саркис, сирийски християнин, и се явил пред св. Петър. На входа на Рая светецът го посрещнал радушно и му заговорил с плътен глас: - Здравей, Жорж ибн Саркис! Очаквахме те, праведнико! Ела, свърши дългото пътуване. Това тук е Раят. Нека ти покажа градините му. И започнал св. Петър да показва на Жорж ибн Саркис: - Това тук е Портокаловата градина. А ей там е Маслиновата градина. - посочил светецът. - А това тук е реката от мед и масло, която ти обещахме... Развеждал го дълго и му показал всички кътчета на Рая, докато накрая не го завел пред самия Господ. - ЗДРАВЕЙ, ЖОРЖ ИБН САРКИС! - прогърмял Божият глас. - ОЧАКВАХМЕ ТЕ! СЛЕД КАТО РАЗГЛЕДА ВСИЧКИ КЪТЧЕТА НА РАЯ, КАЖИ - КЪДЕ ИСКАШ ДА ОСТАНЕШ? Жорж се огледал, започнал да кърши пръсти и рекъл: - Все пак ако може в Германия, а?
Сподели