В купе на влак пътуват българин, грък и турчин. По едно време нашият огладнял и наизвадил едни печени пилета, салати, ракии, сирена, кашкавали... А бе, опънал една яка софра и почнал да яде. Гъркът и турчина го гледали с апетит, лигите им текат... И нашия вика на гърка: - Йоргос, ела хапни с мене! Ама гърка си мисли: - Тоя българин ще иска да ям с него, а после ще иска да ме опъне! Аааа, Йоргос не е глупав! - Не'ща, не съм гладен! Тука имам едни маслинки, ще си ги хапна тях! Нашият поканил и турчина: - Ало, ефенди, ела при мене да хапнем! Турчина и той си мисли: - Ааа, машала, хубава работа! Тая маскара ще иска после да ма опъне, за дето съм му ял от чеверметата! Не съм глупав аз! - Не, не, хич не съм гладен, благодарим! Имам малко халва, ще ми стигне да си задоволя глада! Обаче минало малко време, на гърка страшно много му се дояло и си казал: - Майка му стара, ще седна да се наям, пък каквото стане! Седнал той при българина, наял се като попско чадо на Задушница, облегнал се хубаво на седалката, запалил една цигара и загледал отчаяно в очакване! - Йоргос! - викнал българинът. - Дойдоха ли ти силите? - ухилено запитал нашият. - Дойдоха ми! - въздъхнал гърка, като се бил прежалил вече... - Ха, тогава, дръж турчина да го опъна!
Млад, проспериращ бизнесмен, живеещ в суперлуксозна кооперация, с видеоохрана, портиер, двор с високи зидове и камери, заминава в 10 дневна командировка в чужбина:
- Скъпа, тъй като знам, че ти повече от два дена не можеш да устискаш без с*кс, съм ти купил последния модел с*ксробот, да си го имаш за всеки случай. Само като му кажеш “РОБО” при мен и той знае какво да прави.
- Скъпи, не говори така, знаеш колко те обичам..
- Абе, аз за всеки случай..
Заминал нашият и три часа след това стопанката решила да пробва РОБО.
- Робо, ела при мен!
Идва Робо, сваля й бурно дрехите и започва едно бясно чукане. Час, два, три - няма спиране. Ами сега, мъжът й забравил да каже, какви са думите за спиране. Довлякла се нашата до прозореца, Робо закачен отзад и чатка като малко магаре. Долу на двора портиерът Пешо:
- Бай Пешо, извикай “Робо, ела при мен” и получаваш шише уиски!
- Готово г-жо, Робо ела при мен! Ооох, аах!
След 10 дни се завръща нашият човек, влиза в двора и заварва следната картина. Всички прозорци и врати зеят, няма никой, само бай Пешо се облегнал на стената със свалени гащи до глезените, натиска гъза към стената, държи в ръцете пушка и гледа озверяло:
- Бай Пешо, кво става тук бе? Къде са съседите, къде е жената?
- Не знам къде е жена ти и съседите, но внимавай, че Робо е някъде тук!!!