На някаква жена съпругът й отишъл в командировка.
Станало й скучно и се обадила на любовника си, той бил военен. За съжаление той имал дежурство. Тогава позвънила на другия, но и той бил нещо възпрепятстван и така на другия и на другия и на последния, който бил полицай, но и той не можел да дойде. Жената се примирила и решила да си ляга. В това време се позвънило и военния се появил, успял да намери кой да го смени за малко.
Тъкмо да започнат и се позвънило отново. Двамата се уплашили, че е съпругът й и военния се скрил на балкона.
Но това, бил другият любовник. Но, същата съдба последвала и с него и с третия и с полицая, защото накрая наистина си дошъл съпругът й.
Мъжете на балкона умували как да се спасят. Военния казал:
- Аз измислих, спасявам се! - и почукал на вратата.
Отворил му съпругът, военния извикал:
- Да е минавал оттук случайно един избягал войник?
Шокиран съпругът отговорил:
- Не, не никой не е минавал.
Военният, козирувайки се извинил и бързо излязъл.
В този момент полицаят казал:
- Аз имам идея, ще ви спася!
Почукал на вратата и преди съпругът още да се е окопитил от появата на военния, полицаят попитал:
- Да е минавал един преоблечен като военен?
- Да, да току-що мина един.
Полицаят се обърнал към балкона и извикал:
- Оперативната група след мен!
Някой си чуек, разхождайки из Варна - влязъл в магазинче за сувенири. Харесал си една изкусно изработена и наглед стара бронзова котка и попитал за цената и. - Десет кинта за котката! - рекъл продавачът - и още 1000 за историята и. - А не може ли само котката да взема? Не ме интересува историята. - Хубаво, ама ще се върнете, сигурен съм в това. - Пхъ! - изпръхтял презрително туристът, взел котката, оставил десетак и си излязъл. Още на входът някаква улична котка присламчила към него. След няколко крачки от близкият двор изскочили още три-четири, на първото кръстовище го посрещнали нови десетина. Човекът крачел все по-бързо, но напусто - отвсякъде извирали още и още и още и още и още и още и още котки и тръгвали след него. Затичал се ония, а вече хиляди котки го преследвали. Стигнал до краят на улицата - пред него - само море. Не знаейки какво да прави, туристът с все сили метнал бронзовата котка в морето, а ордите котки профучали край него и наскачали след сувенирът. Туристът седнал запъхтян на вълноломът, държал тимберицата си в ръце, не можейки да повярва на видяното, след това хукнал обратно към магазинът. - Хи-хи-хи! - потрил ръце търговецът - нали ви казах, че ще се върнете? Една бимберичка и имате историята? - Не ме интересува историята - рекъл запъхтян човекът - Малък бронзов политик, имате ли? Имате ли?