Хванал си котарака мишка и тъкмо да я хапне, мишката му се примолила:
- Котако, изял си толкова мишки през живота си. Защо, вместо да ме ядеш, не вземеш да ме опънеш? Може повече да ти хареса.
Помислил котаракът, помислил па си рекъл: "Какво пък толкоз, може и да ми хареса!" Пуснал той мишката на земята да се приготви, а тя моментално се шмугнала в дупката си. От вътре се чуло:
- Ех, аз един ку*венски номер да знам и всички пичове ми се лепят!
Минало се неминало малко време и мишката дочула отвън яростен кучешки лай. Рекла си: "Абе котарака май в яда си взе, че опъна кучето!" Излязла бързо навън, а котката веднага я хванала, изгълтала и рекла:
- Ех, аз един чужд език да знам и всички ку*ви ми се лепят.
Хванал един котарак една мишка и й казал:
- Ша та изям!!Тя го погледнала изплааашено и му рекла:
- Ако не ме изядеш, ще ти дам да ме опънеш!
- Мммммм…Котаракът помислил, помислил, пък я пуснал, а тя, избягала и преди да се завре в дупката му казала:
- Един ку*венски номер знам и винаги ме измъква от ситуация!
Котаракът се ухилил под мустак, застанал пред дупката и започнал да лае като куче. Мишката се заслушала и се зачудила:
“Каква е, аджеба, тая интрига отвън, май кучето опъва котарака, хе хе хе”. И се показала…Котарака хванал мишката за врата и докато я опъвал преди да я излапа й прошепнал на ушенцето:
- Един чужд език да знаеш и всички ку*ви са твои…
Във влака пътували, българин, французин, американец и една блондинка. По време блондинката, без да иска, се изпърдяла. Французина, като джентълмен, поел отговорност и се извинил - уж, че е бил той. След малко блондинката отново се изпърдяла. Американецена се проявил и той като дженталмен и се извинил. Дошло време българинът да слиза от влака. Спрял се на вратата на купето и се обърнал към пътуващите:
- Господа, ако след малко госпожицата се насере, да знаете, че съм аз.
Някаква млада двойка-годеници, тъкмо пътували с колата към църквата да се женят, и се случила страшна катастрофа, която ги убила на място. Възнесли се веднага на небето, и понеже били праведни, попаднали пред вратата на рая.
- Заповядайте вътре, чеда мои! - казал им Свети Петър.
- Ама Свети Петре, ние много се обичаме и искаме да те питаме нещо. Ние много искаме да се оженим, та питаме дали в рая хората могат да се женят. Ако не може - не щем да влизаме.
- Чакайте тук, отивам да проверя. - казал Петър и изчезнал.
Седят двамата пред вратите на рая и си мислят: "Добре де, това е рай все пак - ще стоим тук вечно. Ами ако се оженим, а след хиляда години се окаже, че не си допадаме напълно?"
Чакали, мислили си такива неща, пак чакали, пак мислили...
Свети Петър се върнал чак след три месеца:
- Радвайте се, чеда мои! Можете да се ожените!
- Ама Свети Петре, ние искаме и друго да попитаме. А може ли да се разведем после?
- Аман от вас! - викнал гневно Свети Петър. - Влизайте веднага без повече въпроси! Аз три месеца губя заради тях да намеря свещеник в рая да ги венчае, а те сега имат нахалството да ме пратят да търся адвокат!
Сподели