Червената Шапчица, Елин Пелин
С ваше позволение, ще скрия името на онова село, дето попаднах, докато гонех един побеснял вълк из Балкана. Вълкът, уплашил едно малко момиченце по име Червенушка Шапкарова, така и не се мярна повече или поне не и в ония дълги, лениви и спокойни дни накрай селото, където бях отседнал при бабата на злополучното девойче - Евлампия Попсисоева. Докато обядвах под сянката на гъстолистната лоза, разстилаща над нас благословените си вейки, подобно на ливанските кедри над главата на Авраама, тази мъдра жена примесваше покрай мен благовонни планински билки, заедно със сладките приказки, в които поравно се заслушвахме и аз и внучката й.
- Пътеките, които тръгват оттук и водят в гората, - казваше баба Евлампия, а Червенушка, подобно на името си се гушеше, като птиченце на ръба на пейката, - са като хората. Те тръгват отнейде и дорде друг човек не ги проследи докрай между скриващите ги дървета, остават самотни и неопознати… а край тях дебнат вълци, но само непозналия другарството се бои от тях.
И тя - нисичка и здрава, с младежки присмех в очите, хвърляше по някоя троха на врабците и кокошките, които я наобикаляха…
Един човек предприел пътуване с кораб, което щяло да трае 1 месец. Минала първата седмица и на нашия му се приискало да прави с*кс. Отишъл той при капитана и казал:
- Абе капитане, тука нямате ли някакви жени, че нали разбираш? На зор съм . . .
- Нямаме жени, но ако искаш може да опънеш китайчето, готвача!
Човекът се отказал категорично и се върнал в каютата си. И така минали още 10 дена и нашия вече не издържал. Решил, че ще оправи китаеца. Отишъл при капитана и казал, че е съгласен. Попитал за цената, а капитана казал:
- ОК! Няма проблем. Тарифата е 400 долара.
- Как така, бе? Защо толкова много? - учудил се човека.
А капитана му разяснил:
- Гледай сега: 100 долара са за помощник-капитана, защото той не ги обича тия работи, 100 долара са за мене, защото и аз не ги обичам тия работи и по 100 долара за двамата моряци, които ще държат китайчето, защото той пък въобще не ги обича тия работи.
След корабокрушение оцелели пед*раст, ку*ва и войник, но площта на острова и хранителните запаси били малко, така че всеки от двама - педалЪТ и ку*вата се опитвали по всевъзможен начин да примамят войничето за каузата си. Първа ку*вата се престрашила и отишла при войника с думите:
-Дай да хвърлим този омразен педал на акулите в морето и да си замочнем един нормален полов живот.
Войникът помислил, почесал се по главата и решил набързо. Хванал ку*вата и я метнал във водите при акулите. Радостен педалът дотичал при войника и в порив на опиянение и щастие от гледката преди малко, поискал да прегърне войника, но той ловко се измъквал и дръпнал педала за ръката, той паднал при акулите и това било.
Пооправил си униформата войникът, с лек заканителен тон просъскал:
-Ай, ше ви е*а и нормалния полов живот и на двамата!- и продължил както си знаел досега.
Вървят Петка и Чапай през пустинята, ама една жега една адска жега и по едно време Чапай вика на Петка:
-Петка, виж каква адска жега, на хоризонта не се вижда ни облак, ни дърво за сянка. Искаш ли ти като мой много добър приятел да ми направиш една малка, но много важна за мен услуга?
-Казвай да чуя -отвърнал Петка.
-Дайми само лекичко да те опъна и хич не се притеснявай, това няма да го броим за нищо,то от 1 път педал не се става!
Позамислил се Петка и нали Чапай му бил най-добрият и най-верен приятел, какво да прави - съгласил се, обънал го най-юнашки Чапай (ама само как го опънал!) и след като си свършил работата продължил поне малко облекчен.
След няколко километра отново Чапай се примолил за същото на Петка, като отново го уверил, че от веднъж не се става педал и Петка отново му бутнал.
Минало известно време- ден ли, два ли - историята не казва с подробности, но Петка отива при Чапай, ама някак така по притеснен и го пита:
-Чапай, а от 3 пъти пед*раст става ли се, бе?