Един човек имал много въшки и отишъл за съвет при лекар.
- Докторе, какво да правя? Изтормозиха ме тия въшки!
- Ето ти тука едно мазило, ще се намажеш и готово.
- Ама то много скъпо бе, докторе! Нямаш ли нещо по-евтинко?
- Няма... Ама да ти кажа, сещам се за един безплатен начин да се отървеш от въшките. Като пътуваш в градския рейс, трябва да намериш някой по-въшлив и от тебе. Долепяш глава до неговата, твоите въшки ще се сбият с неговите, ония ще изтрепят твоите и си готов.
Така и направил човекът - намерил някаква въшлива циганка, долепил глава до нейната, чул някакво шумолене в косата си и си помислил: "Край! Отървах се!". Прибира се вечерта у тях, ляга си да спи и чува в косата си въшките да си говорят:
Ех, каква битка беше само! 50 от нашите загинаха! Ама взехме 200 пленници!
Перфектният ден на един мъж:
06.00 Будилникът звъни.
06.15 Свирка.
06.30 Мощно и задоволително сутрешно сране. Четене на спорта и последната страница на вестника.
07.00 Закуска: пържола и яйца, кафе и тост, приготвени от гола прислужница.
07.30 Лимузината пристига.
07.45 1-2 малцови уискита по пътя към летището.
08.00 Полет в частен самолет. Свирка от стюардесата.
09.30 Лимузина с шофьор. Благи дръпки от холандска трева.
09.45 Голф с Робърт де Ниро и Пъф Деди.
11.45 Обяд: Fast food, 3 бири, бутилка Дом Периньон.
12.15 Свирка.
12.30 Малко баскет. Игра на вързано с Джордан и Леброн. Победа след забивка през Майкъл.
14.15 1-2 уискита в лимузината по път към летището.
14.30 Полет към Монте Карло.
15.30 Следобеден излет в морето. Риболов. Всички придружителки са голи.
17.00 Полет към къщи. Масаж от Анджелина Джоли.
18.45 Сране, душ, бръснене.
20.00 Новините по тв: Майкъл Джексън екзекутиран, Царя заминава за Мадрид (и няма да се връща повече), марихуаната, кокаина и белите робини са легализирани.
20.30 Вечеря: Омари за предястие, Дом Периньон (реколта 1953), голяма сочна пържола, сладолед, сервиран върху голите ц*ци на Памела.
21.00 Коняк и кубинска пура пред телевизора. България бие Англия с 4:0.
21.30 С*кс с 3 жени (всичките и с лесб*йски наклонности).
23.00 Масаж. Вкусна пица и студена бира в джакузито.
23.30 Свирка за лека нощ.
23.45 Сам в леглото.
23.50 10-секундна пръдня, която сменя 4 пъти звученето, разтърсва прозореца и кара кучето да излезе от стаята.
За царете
След неуспешния опит с Първото българско царство, българите решили да направят втори опит. От този опит се получило Второто българско царство. За да не повторят предишните грешки, българите решили старателно да подбират своите царе. Ето как е станало в общи линии това.
Асен и Петър
Асен и Петър били братя по примера на Хензел и Гретел. Баща им бил дървар, а майка им била мащеха. Веднъж баща им ги завел в гората и ги изоставил. Там те срещнали една стара жена която, ги нахранила. Те, за да не и останат длъжни я завряли във фурната. Като научили това, българите много ги харесали и ги избрали за свои царе.
Иванко
Иванко бил с престъпни наклонности. Веднъж дори убил Асен. Това много се харесало на българите и те веднага го избрали за свои цар.
Калоян
Калоян от малък обичал да учи чужди езици. Говорел на немски само с конете си. С кокошките говорел само на френски. С овцете говорел на английски. С българите въобще не разговарял, което на тях им допадало. Затова и го избрали за свои цар.
Иван-Асен
Иван-Асен имал, както се вижда, две имена. Затова и българите били разделени на два враждуващи лагера - едните му викали Иван, а другите - Асен. Това много им харесало и затова Иван-Асен бил избран за цар.
Константин Тих
Константин Тих бил куц. Освен това бил и глух. Тих му викали защото бил ням. Реално погледнато той бил и много тъп. Затова и българите много го обикнали и го избрали за свой цар.
Ивайло
Ивайло бил добър свинар. Прасетата много го обичали, защото той добре се грижел за тях. Затова и българите го избрали за свой цар.
Иван Шишман
Иван Шишман бил последният цар преди турското робство. Българите вече нямали търпение. Затова му се радвали като за последно. Той от своя страна оправдал доверието им и си останал последен.
Следващите петстотин години българите престанали да си избират царете, а само султаните. И не ги избирали точно те.
Така пише в историята. Кой знае след време как ще бъде?
Срещнали се двама пенсионери в Германия и си говорят:
- Абе цял живот си живея тук и никъде не съм ходил в чужбина. Реших да направя една екскурзия, ама нали нямам много пари, искам да ида някъде, където е по-евтино. Ти нали си пътувал много, дай ми съвет.
- О, в Русия иди. Където и да съм ходил никъде няма толкова евтино - всичко е без пари, и ядене, и пиене, и спане, и мадамите и те са без пари.
Послушал го другия и отишъл. След няколко месеца пак се срещат:
- А бе човек как можа да ме излъжеш така. Съдраха ми кожата, добре че бях си купил билет за обратно. Такава скъпотия не бях виждал.
- Ама ти как отиде, с коя агенция? - попитал другия.
- Че как с коя, с "Орбита", нали е най-добрата туристическа агенция.
- Е, объркал си мой човек. Аз навремето ходих с "Вермахта".
Някакви наркомани пътували с кола, всичките много надрусани. Стигат до един светофар, стоят и гледат светлините - червено, жълто, зелено; червено, жълто, зелено; червено, жълто, зелено...
Стоят така половин час, един, два... Най-накрая един бута шофьора:
- Айде бе, няма ли да минаваме?
- Не мога да се включа бе, много бързо ги сменят!
Старият лорд отишъл на лекар:
- Знаете ли, докторе, ожених се преди шест месеца за красива млада дама, но тя не може да забремене. Какво ще ме посъветвате?
- На колко години сте, сър?
- На 75.
- А жена ви?
- Тя е на 25.
- Това е, което ще ви посъветвам е да си наемете млада секретарка. След това да вземете жена си и с яхтата да поплувате в морето два, три месеца. Нали знаете, понякога морският въздух върши чудеса!
След шест месеца лордът се появявил в кабинета на доктора.
- Благодаря ви много, докторе! Морският въздух наистина върши чудеса! Жена ми е бременна!
- Хм, а колко е млада секретарката? - попитал лекарят.
- Знаете ли, че и тя е бременна! Морският въздух наистина върши чудеса!
Журналисти взимат интервю от гимназистка, победителка на държавната олимпиада по химия: - Кажи ни, освен химия, имаш ли други любими предмети? Момичето: - Обичам още математика, физика, биология, чужди езици. Журналистите: - Оооо, юнак! А занимаваш ли се със спорт? - Занимавам се с художествена гимнастика, лека атлетика, тенис на корт и кърлинг. Журналистите: - А остава ли ти време за хоби? - Моето хоби са нумизматиката, филателия, авиомоделиране и с*кс. Журналистите изпадат в ужас: - Ама какъв с*кс? - Класически, орален, садо-мазо, лесбийски... Журналистите в шок: - А бе ей, момиче, какви ги плетеш?! - Ковьорчета, каренца, мартеници, макраме...
Мъжът бизнесмен, изпраща факс на жена си:
- Скъпа, вярвам че ще разбереш, сега когато ти си вече на 54 години, имам известни нужди, които ти не можеш повече да задоволяваш. Аз съм много щастлив с теб, смятам, че си прекрасна съпруга и искрено се надявам, че няма да реагираш негативно като разбереш, че когато получиш този факс, ще съм в хотел “Confort Inn” с Ванеса, 25 годишната ми секретарка. Но не се безпокой, ще си бъда в къщи преди полунощ.
Когато мъжът пристига в къщи, намира бележка върху масата:
- Скъпи, получих факса ти и много ти благодаря за проявената загриженост. Възползвам се от случая да ти напомня, че ти също си на 54 години. И да те осведомя, че когато четеш тази бележка, ще съм в хотел “Fiesta” с Мишел, моя треньор по тенис, който както и секретарката ти, е също на 25 години.
Понеже освен че си преуспял бизнесмен, си завършил още и математика, ще можеш лесно да разбереш, че си приличаме при тези обстоятелства, но… с една малка разлика - 25 влиза повече пъти в 54, отколкото 54 в 25. Следователно, не ме очаквай по-рано от утре!
След заточение в Сибир Ежко Бежко с остригана глава се прибира в родните гори Тилилейски. Още след първото дърво го напипал Кумчо Вълчо:
- Стой питке житена, ще те ям!
- Аз не съм питка житена, аз съм Ежко Бежко.
- Не е вярно, питка си. Ежко Бежко е с бодли... - и го погнал.
С големи усилия таралежа успял да избяга. Тъкмо се успокоил и насреща му - Баба Меца.
- Сто-о-й, питке житена, ще те ям.
- Аз не съм питка житена, аз съм Ежко Бежко!
- Лъжеш, Ежко Бежко е бодлив. Питка си. - и тя го подгонила.
Едвам се спасил и този път таралежа. Спрял до едно дърво да си почине, а измежду храсталаците се изшмулила Кума Лиса.
- О-о, здравей питке житена!
- Ама не съм питка житена, Ежко Бежко съм.
Огледала го лисицата оттук, оттам цъкала замислено и по едно време казала.
- Че не си питка, не си. Ама и Ежко не си. Някакво животно си, но какво точно - не знам. Само Великият мъдър Бухал може да каже. Отиваме при него и ако каже, че не си Ежко Бежко - ще те ям.
Тръгнали те. Вървели, вървели, минали девет реки, девет планини, девет пропаси и накрая стигнали вдън гори Тилилейски. На вековен дъб, на най-ниския клон клечал Великият мъдър Бухал и пушел хашиш. Приближила се лисицата, поклонила се почтително и се провикнала:
- О-о Велики и мъдри, отдели ми от ценното си време. Погледни това същество и кажи - какво животно е той?
Примигнал бухалът бавно, изпуснал няколко кълбета дим, затворил очи и потънал в дълбок размисъл.
По някое време отворил очи, поклатил бавно глава и мъдро казал:
- М-м-м да-а-а, така значи изглеждали те - северните елени...
Сподели