Прибира се самотен мъж късно през нощта. Дъжд, студ, но той си е пийнал и е в настроение. Изведнъж чува тънък глас:
- Вземи ме със себе си, добри човече!
Оглежда се. - жаба. Направо чудо!
- Ти ли ми говориш?!
- Аз - казала жабата.
- Гладна съм, уморена съм, спи ми се, студено ми е. - занареждала жабата.
"Е, какво пък толкоз, ще я взема" - помислил си човекът и я сложил в джоба си. Върнал се в апартамента, извадил жабата и я сложил до радиатора да се стопли, а той седнал да вечеря.
- Гладна съм, вземи ме при себе си да хапна. - проплакала отново жабата.
- Хайде, то се е видяло, ела тук! Добре, че жената е в командировка, щеше да ме вземе за луд.
Като похапнали, човекът си легнал, но в тъмното отново дочул гласа на жабата:
- Вземи ме при себе си в леглото! Студено ми е, спи ми се!...
Хайде, мира да има, съжалил я пак, взел я в леглото си. Изведнъж жабата се превърнала в красавица с неземно тяло и разкошни дълги коси.
- Аз бях омагьосана и превърната в жаба. - заразказвала тя.
- Трябваше да се намери добър човек, който да ме вземе със себе си, да ям от неговата храна и да легна в неговото легло, за да си възвърна предишния образ.
В този момент на вратата се позвънило. Става да разбере кой е, жена му се връща преждевременно от командировка. Като видяла какво има в леглото му, скандалът бил неизбежен:
- Дай ми обяснение! Какво е това в леглото ти!
- Ами-и-и... Да ти кажа, че е жаба-а-а, няма да ми повярваш...
Един мъж заминал в командировка, оставил жена си сама в апартамента и на тръгване и заръчал:
- И жена – умната с мъжете докато ме няма.
Жена му обещала, че всичко ще е наред и като примерна съпруга се заела с разчистването на апартамента за да остане доволен съпругът и след завръщането от командировката си.
За два дни успяла да почисти основно семейното огнище, а на третия ден повикала майстор да поправи вратите на гардероба в спалнята. След разчистването при всяко минаване на трамвай по улицата вратите на гардероба падали.
Дошъл майсторът, запознал се с проблема и пристъпил незабавно към решаването му – сменил пантите на вратите, а благодарната домакиня го поканила на чашка кафе в хола. Пият си кафето и чакат да мине трамвай. Минава трамвай и вратите на гардероба падат. Станало му неудобно на майстора и попритеснен отново започнал работа по вратите на гардероба с поставянето на нови панти.
Грижовната домакиня виждайки, че работата се проточила направила салатка и поканила майстора да пийне една ракийка. Пийва си майсторът ракийка, хапва салатка и чакат с домакинята да мине трамвай по улицата. Минава трмвай и вратите на гардероба отново падат. Съвсем се притеснил майсторът, поставил нови панти на вратите и обяснил на домакинята, че за да установи причината за падането на вратите на гардероба е необходимо той да влезе в гардероба, тя да затвори вратите и така да чака минаването на трамвая. Речено – сторено.
През това време съпругът се връща от командировка. Влиза в апартамента си без да звъни за да е изненадата пълна, и що да види – в коридора мъжки обувки, в хола – кафе и алкохол, на канапето захвърлена работна куртка. Съмнението веднага го заглождило и нахълтал в спалнята.
- Жена, кажи ми къде е!
- Не е това което си мислиш! – успяла да проговори съпругата.
- Къде е?! – пита съпругът. Сигурно си го скрила в гардероба.
Отваря вратата на гардероба и вижда мъж по потник.
- Кой си ти и какво правиш тука бе? – нервно вика съпругът.
- Ако ти кажа, че чакам да мине трамваят ще ми повярваш ли? – плахо отговаря мъжът от гардероба.
Един човек забогатял. Решил да пътува в чужбина и си приготвил голяма пачка, защото бил чувал, че на митница е страшно. Пристига сутринта на границата, привиква шефа и казва: - Можеш ли да събереш момчетата на площадката? - Мога - казал шефа. Подредили се митничарите в редичка и нашия човек дал на всички по 200 марки, на шефа 500. Поомекнали митничарите, взели да го тупат по рамото и един го попитал: - Кажи сега какво изнасяш? - Нищо не изнасям бе хора, чул съм, че се дава на митничар и ви дадох. Митничарите се подсмихнали и си казали - ще внася. На връщане се повтаря същата история, този път обаче митничарите му разкостили колата и верно нищо. Минало се време. На нашия човек бизнеса му вървял, той често ходел в чужбина и всеки път давал на момчетата по 200, на шефа - 500. Веднъж обаче идва той, подреждат се митничарите и той им връчва по 50 марки. Притеснен шефа го дръпнал настрана и го пита: - Какво става бе, човек? - Ами, бизнеса се скофти, дъщерята се зажени, а и една къща строя - тия направо ми одраха кожата. - Ти хубаво строиш - казал кисело митничаря - ама защо с наши пари, да ти е*а майката?
Сподели