Мъж е в командировка. Един ден преди да си тръгне към дома, той изпраща телеграма на жена си - така и така, прибирам се утре, ела ме посрещни на гарата. Слиза на другия ден той от влака, а жена му я няма. Прибира се разгневен вкъщи и я заварва с любовник в леглото. - Ти, ку*ветино такава, нали ти изпратих телеграма, че се прибирам. Край, развеждам се! - крещи той, докато си събира багажа. Треснал вратата и излязъл. На улицата, обаче се сетил и решил да се оплаче на тъщата. Отива при нея и започва: - Така и така, твоята дъщеря ми изневерява. - Как така? - възкликва тъщата. - Ами, аз и пратих телеграма, прибирам се, тя с любовник. - Е-е, не се горещи! За всяко нещо си има обяснение, изчакай малко, аз ще и звънна да разбера нещата. Мъжът сяда и започва да пие, а тъщата води разговор с дъщеря си. След известно време разговорът свършва и тъщата ухилено се обръща към зетя: - Видя ли, бе? А ти веднага искаш да се развеждаш. За всяко нещо си има обяснение. Тя просто не ти е получила телеграмата. За малко да си развалиш брака за глупости.
В кръчма в провинцията влиза мъж. Дрехите му са маркови - вярно, малко поизносени. Избира си маса. Сяда. Вика келнера:
- Риба имате ли?
- Шаран, треска, пастърва...
- Не, аз искам скумрия - позастояла и вмирисана, ако може...
- Добре, ще вземем от бакалията.
Мъжът казва замислено:
- Трябва да се приготви по специална рецепта...
- Каква рецепта?
- Моля ви, не я почиствайте, не я размразявайте, не я мийте!
- ???
- И с повечко сол, но само от едната страна! А от другата поръсете черен пипер колкото ви душа иска! Да! И трябва да се пържи без масло, просто я метнете на тигана, така че от едната страна да изгори, а от другата да посивее!
Келнерът се отдалечава в недоумение. Мъжът подвиква след него:
- И когато сте готов да ми донесете рибата, не ми я сервирайте по никакъв специален начин - просто ми я метнете през целия ресторант и просъскайте "Яж, куче проклето!"
Келнерът само повдига рамене и изпълнява всичко, точно както му нареждат...
Разчувстван, столичанинът със сълзи на очи му дава двеста лева бакшиш, прегръща го с благодарност и му казва:
- Трети месец съм в командировка бе, затъжих се за жена си, много ми липсва!
Един дължал на борчески шеф DM 5000. Шефът звъни по мобифона на Пешо Борчето и му казва:
- Иди и го доведи тоя в офиса и аз идвам - ще реша какво да го правим.
Отива Пешо, открива въпросния, хваща го като агне, мята го на задната седалка на мерцедеса и го кара в офиса. Закопчава го за радиатора и чакат шефа. Той идва и казва:
- Омръзна ми тоя да ме мотае и да се разправям с него. Пешо, карай го на Витоша, хвърли му едно хубаво еб*не и го зарежи там.
Пешо не умува ами грабва нашия човек, мята го отново в мерцедеса и отпрашва към Витоша. От задната седалка онзи го удря на молба:
- Не бива така бе Пешо, знаеш ме не съм лош човек.
- К`вото каже шефа т`ва ще бъде.
- Имам жена, деца, ако обърна резбата ще избягат...
- Не ме интересува.
- ...ако се разчуе ще трябва да се самоубия...
- Твой проблем.
Звъни мобифона - отново шефа:
- Пешо, обръщай колата, чакам те пред офиса с още двама дето ми висят с пари!
Връщат се Пешо и нашия човек, а шефа вика:
- Тия двамата ги закарай и тях на Витоша и ги застреляй като кучета!!
Мята ги и тях Пешо на задната седалка и пак към планината. А след малко нашият човек (първия) пак неспокоен вика на Пешо:
- Пешо, нали знаеш аз съм тоя дето ще го еб*ш, да не забравиш!
Дейв влиза във бара и вижда Джон да си пие питието с голяма щастлива усмивка на лицето. Направо сияе. Дейв го пита:
- Защо си толкова щастлив днес?
- Ще ти кажа, Дейв. Вчера докато си полирах яхтата дойде една червенокоса мадама при мен... с ей такива цици. Дейв! С ей такива цици, човеко! Тя попита "Може ли да се повозя на яхтата ти?" Аз казах "Разбира се, че можеш!" Та се качихме и отплувахме навътре в морето. И после, да ти кажа, Дейв, изключих мотора и казах "Или чукане или ще плуваш". Дейв, тя не можеше да плува... не можеше да плува!!!
На следващия ден Дейв пак влиза във бара и Джон пак си пие питието, ама още по-усмихнат.
- Джон, а днес защо си още по-щастлив?
- Дейв, разказвам ти... Вчера полирам си аз яхтата и идва една РАЗКОШНА блондинка... с ей такива цици. Ей такива! И пита "Може ли да ме повозиш на яхтата ти? Аз казвам "Няма проблем, с удоволствие." Влязохме навътре и пак изключих двигателя и казвам "Чукане или плуване". Дейв, тя не можеше да плува! Дейв, тя не можеше да плува!
На другия ден Дейв влиза във бара и гледа Джон рони крокодилски сълзи в питието си.
- Джон, защо си тъжен?
- Дейв, ще ти кажа. Вчера си полирам аз яхтата на кея, и една невероятна брюнетка идва при мен. Ама с ей такива цици! Дейв, ЕЙ ТАКИВА! Направо се побърках. Тя казва "Ще ме повозиш?" "Разбира се!" Качихме се, запалих двигателя и хайде още по-навътре в морето, отколкото предишните пъти. Пак изключвам двигателя и "Чукане или плуване!" Тогава тя разкопча панталона си... и тя имаше Х*й, Дейв! Тя имаше огромен Х*й! Дейв, А АЗ НЕ МОГА ДА ПЛУВАМ!!!
Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
- А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
- Аз съм ангел и искам да те позная!
- Но аз съм божа жена, не може!
- Аз съм ангел, слушай ме!
- Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
"Познал" я отзад, махнал си чаршафа и казал:
- Уааа... не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
- Уааа... аз съм кондуктора!
Прибира се някакъв, мижитурка, два-дена по-рано от командировка , страшно щастлив. Свирка си с уста, отключва си, и си влиза в антрето. Направо се втрещява, като вижда на закачалката, огромен балтон, който стига почти до пода, и обувки 49 номер под него.. Докато мисли какво става, от спалнята се чува дрезгав и гаден глас:
-Какво ма? ? Какво, ако си дойде твоят? Ще го смажа, ще го разчекна с голи ръце, тоя мърляч, само да ми падне.
Оня тихичко, заотстъпвал към входната врата, и си шепти:
-Ще, ти падна, ама друг път.Имам още два дни командировка...
Сподели