Еврейска фирма печели търг за боядисване на кораб. Пристигат шефовете на фирмата във Варна, подписват договор, вземат аванс и си тръгват. Идват след два дни работници и започват. След месец викат инвеститора за да покажат работата си. Като че ли всичко е наред - корабът е бял, красив, като нов... Подписват акта за изпълнение, евреите взимат останалите пари и след това си заминават. След известно време пускат кораба на вода, той се обръща с другата страна към брега и какво да видят - цялата страна е ръждясала, черна и без нито едно бяло петно. Работодателят в шок, техническият контрол - в паника... Обаждат се на на евреите, веднага да дойдат на дока. Водят ги до кораба и питат:
- Е, каква е тази работа, защо е на половина свършена?!
- Как така - наполовина? Всичко е по договор!
- Да прочетем договора!
- Ето тук пише "Еврейската фирма от една страна, и Варненското параходство от друга страна, се съгласиха да се боядиса кораба...
В купето на луксозен влак пътуват англичанин, французин и наш Бай Ганьо. По едно време англичанинът, загледан през прозореца, казва:
– Моята Джоузефин е толкова изящна и грациозна, че ми напомня на английска хрътка.
След половин час се обажда французинът и нежно казва:
– Моята Жаклин е толкова пухкава, нежна и мила, че ми прилича на френска булонка.
Ганьо седял, въртял се и накрая, излизайки от купето, за да запали цигара, се обърнал към двамата господа и заявил:
– А бе и моята Мара е една к*чка, ама баш каква порода е, не зная!
След корабокрушение Бъфало Бил, сър Джон и бай Ганьо попадат на Великденските острови. Но ударили греда, защото ги хванали канибали. Започнали да се молят да не ги ядат, но вожда казал:
- Ако всеки каже една дума и ние не познаем за какво се отнася, го изяждаме.
Бъфало Бил казал "сандвич". Събрали се старейшините шушу-мушу и вождът рекъл:
- Това са две филии и между тях бифтек.
И айде в казана.
Сър Джон казал "гравитация". Събрали се старейшините шушу-мушу и вождът казал, че това нещо, което кара ябълката като я хвърлиш нагоре, да падне обратно и да те удари по главата... и айде в казана.
Бай Ганьо седи и мисли:
- Тия знаят кулинарията, знаят физиката, я ще кажа "ПЛЕНУМ".
Събрали главите старейшините шушу- уши, шушу- уши, ама нещо се закучило. Вдига глава вождът и пак пита каква е думата, а нашия отговаря:
- "ПЛЕНУМ".
Пак събират глави старейшините шушу-мушу, шушу-мушу, накрая вождът се изправя и признава, че не знаят каква е тая дума, и молят бай Ганьо да им я разясни. Той се изправя гордо и казва:
- Това е като вашето събиране и след шушу-мушу решавате кой да изядете. Е, а кажете сега, че който яде, зло не мисли!
Ален залез, слънцето бавно потъва в морето, лек бриз поклаща морската вода, морето диша, романтика. Супер луксозен туристически параход бавно преминава покрай пристанището в Бургас. В капитанската каюта нахлува задъхан юнга:
- Там, там, там… Зад борда!!!
- Русалки, а?! - пита капитанът с усмивка.
- Да. Ама как познахте?
- Ти за първи път преминаваш покрай България, нали?
- Да. Обаче русалките?!
- Успокой се, момчето ми. Това не са русалки. Това са местни пенсионерки, които плуват зад кораба и събират изхвърлените от пътниците бутилки...