Една набожна жена веднъж изневерила на мъжа си и след това веднага се помолила на Господ, чувствайки се много грешна: - "Моля те Господи, прости ми прегрешението. Повече никога няма да изневерявам на мъжа ми. Разбрах, че това наистина е смъртен грях..." Докато си се молила и изповядвала, нещеш ли, Господ взел, че и отвърнал: - "Добре, греха ти няма да простя, но понеже си искрена, ще ти дам още 10 години живот и после ще пратя Св. Петър да те прибере". Жената хем уплашена, хем супер щастлива... 10 години охолен живот с мъжа си, вярна, пътувания по света, купони, яхти, все с него - щастлив живот. Минали се 10 години, но жената съвсем била забравила за разговора си с Всевишния. Тъкмо щяла да ходи на круиз с мъжа си, но се оказало, че той има неотложна работа и я убедил да отиде сама. Женицата така и направила. Качила се на огромния кораб, мъжът и махнал с усмивка от кея на изпроводяк... Корабът вече насред океана, когато страхотна буря се развихрила, огромни вълни заливали палубата и клатушкали плавателния съд, така, че дори дъските, в които били заковани масите в салона на ресторанта започнали да подават. Корабът очевидно започвал да се обръща и гибелта била неизбежна за всички. Тогава жената в миг се сетила, че ето, вече били минали 10 години и сега и е дошло времето. Помолила се пак със сетни сили на Господ: - "Боже, сетих се, че минаха 10 години и че е дошло време да ме прибереш, но защо взимаш с мен и всички тези други хора?! Те не са заслужили, моля те, спаси ги!" Тогава Господ и отвърнал: - "Ама ооо, я се огледай наоколо!" Гледа жената - само жени около нея, включително и капитанката и екипажът и. - "Аз вас 10 години съм ви събирал, долни к*рвички!"
Един моряк се спасил като по чудо,от потъналия му кораб и се добрал до един чуден остров. Но... обитаван от 50 амазонки. Отначало пичът,се чувствал като в Рая, но с течение на времето започнало да му писва. Ония кучки, го скъсвали от чукане... всеки ден... всеки ден... Така минала една година. И един ден, както си лежал на плажа, под една кокосова палма морякът, съзрял в далечината сал , а на сала едър, космат и брадясал мъжага. Нашият човек, едва не припаднал от радост , че му идва помощ за тия ненаситници амазонките и се развикал:
- Ейййй... айде човечееееее, идвай по бързоооо. Помоооощ... Поооооомооооощ...
А, едрият мъжага извикал с тънък тънък гласец:
- Идвам, идвам красавецо...
Сподели