Мацката е свободна, а той е женен. Решават да отскочат от София за два дни до морето... малко да живнат, дет се вика. Хотелче, плаж, крайбрежно ресторантче... скромно. Добре, ама мацката е фотогенична, камерата я обича и тя самата обича да се снима. Иска тук да се снимат, от плажа да имат някоя снимка, от капанчето край брега... Обаче на пича хич не му е до снимки. Просто не иска да се снима и това е. И както си се разхождат след плажа към хотела, някъде на главната в Китен сред народа и сергиите мацката не издържа, грабва фотоапарата от ръцете на любимия си и го връчва на някакъв случаен човек от навалицата да ги снима... поне една снимка заедно да имат, ей така за спомен. Мамка му и късмет... човекът зад фотоапарата се оказва съсед на пича...
Ходи си един крокодил - изгубил се в пустинята. От 2 дена единственото дето вижда е пясък. Жега, няма вода, еб*ло си е майката направо. Крокодилът едва се мъкне. Изморен, потен, изтощен, няма сили... пясък навсякъде. Влиза му в гъза, в носа, евриуеър. И по едно време вижда на хоризонта черна точица. Вика си:
"Бах, т'ва е нек'во разнообразие за тея два дена. Там има нещо" и му тегли един спринт с последни сили до там. Гледа - хипопотам.
"Ааааааааа... щом има хипопотам, значи има и река наблизо".
- Ееееей, хипо. Я кажи къде е Нил бе.
Хипопотамът го поглежда и казва:
- Ба, че аз не знам къде е Нил. Ама чакай тука да ходя да питам брат ми, той може да знае.
Крокодилът - в шах, ама остава да чака. Няма какво друго да прави. Седи, чака, чака, чака... отчакал се крокодила и тъкмо да продължи сред пустинята и гледа зад хълма се показва хипопотама и води още един хипопотам с него. Хипопотамът, с който говорил преди това, му казва:
- Ми копеле, той и брат ми не знае къде е Нил, обаче решихме да те пребием!!!
Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил:
- А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка.
На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея:
- Аз съм ангел и искам да те позная!
- Но аз съм божа жена, не може!
- Аз съм ангел, слушай ме!
- Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира.
"Познал" я отзад, махнал си чаршафа и казал:
- Уааа... не съм ангел!
Монахинята си махнала расото:
- Уааа... аз съм кондуктора!
Сподели