Пътуват в кола мъж, жена му и тъщата. Спира ги някакъв тип на автостоп и се примолва да го качат. Качва се той, но след малко вади пистолет и го опира в главата на мъжа:
- Отбивай. Първата пресечка в дясно!
Отбива мъжа, стопаджията изкарва семейството от колата, опира пистолета в главата на жената и казва:
- Или те е*а, или умираш.
На жената не и се умирало, и....
Идва ред на тъщата. Оня с погнуса казва:
- Много си дърта да те е*а. Една свирка и те пускам.
Ами и на тъщата и се живеело... и му направила свирката.
Стопаджията погледнал мъжа, изсрал се и казал:
- Абе тебе кво да те правя... хем си грозен, хем си и мъж? Изяж тва лайно и си свободен.
Какво да прави мъжа, изял го.
Пуснал ги оня както обещал, но в колата всеки започнал да се оправдава гузен. Жената казала:
- То едно е*ане беше... два пъти ми го вкара и толкова.
Тъщата:
- То една свирка беше... лапнах му го 2-3 пъти и това само.
А мъжа:
- Ами то да не мислите, че аз ядох кой знае колко... аз само бобчетата обирах.
Един мъж си пътувал във влака със много монахини. Харесал едната от тях и попитал кондуктора за нея, но той му отговорил: - А, недей така, те са божи жени, не може. Ще ти кажа само, че ще слязат на следващата спирка. На спирката те наистина слезли и след тях тръгнал и мъжът, изпреварил ги и се качил на едно дърво. Гледа задават се монахините, а неговата изостава. Наметнал си един чаршаф и скочил до нея: - Аз съм ангел и искам да те позная! - Но аз съм божа жена, не може! - Аз съм ангел, слушай ме! - Добре, ти говориш от името на бог, но само отзад, за да не разберат другите от манастира. Познал я отзад, махнал си чаршафа и казал: - Уааа… не съм ангел! Монахинята си махнала расото: - Уааа… аз съм кондуктора!
Блондинка и мъж пътуват в самолет. Мъжът решил да се избъзика:
- Искате ли да играем на една игра? Аз ще ви задавам въпрос, ако не познаете ще ми дадете $5, а ако аз не позная аз ще Ви дам.
- А, не не мога, уморена съм.
- Добре де, ако аз не позная ще ви дам $500.
- А не,... е добре хайде.
И така мъжът задал някакъв въпрос, блондинката не знаела и му дала $5.
Дошъл нейния ред:
- Кое е това нещо, което се качва в гората на четири крака и слиза на три?
Мъжът почнал да мисли, мислил, мислил нищо не измислил. Извадил лаптопа и почнал да рови. Но накрая се отказал извадил и й дал $500.
Дошъл негов ред:
- Добре де, какво е?
- Ами, и аз не знам - казала тя и му дала $5.
Веднъж султана излязъл на риболов в морето. По пладне хвълили котва близо до брега и докато чакал да му сервират обяда огледал брега с далекогледа. Гледа той и не вярва на очиде си: на една скала седи Иванчо и се мъчи сам да си го пъхне в гъза.
Изпратил той гавазите си да го доведат и го попитал:
- Ти бе керата, какво се мъчиш да направиш?
- Мъча се да си го вкарам, защото когото съм на*бал, човек е станал.
- Тъй ли? Че кого толкова си на*бал?
- Ами всичките ти министри начело с великия везир.
- Ако е вярно, ще те наградя, но ако ме лъжеш - мисли му...
Извикал султана на другия ден министрите си и под страх от смъртно наказание поискал да чуе истината. И те хък - мък, признали си че е вярно.
Наредил султана всеки министър да даде на Иванчо по една торба злато, а от него си дал една каруца с воловете, че да има с какво да закара златото в къщи.
Пътува Иванчо към село и си мисли:
- Еб*х мама му, а само си го допрях! Какво ли щеше да стане, ако бях успял да го вкарам?
Шофьор пътува на дълъг курс. Край шосето циганка-гледачка маха за автостоп. Човека си мисли: - Да я кача - ще иска да ми гледа, ще ми надуе главата. Да не я кача - може да ме прокълне... Я по-добре да я взема, пък нека си говори. Спрял. Качила се циганката. - Ех, добър човек си ти! Златно сърце носиш, диамантено... Дай да ти гледам! - Не! Каквото е било - вече го знам. Какво ще бъде - ще разбера! - Тогава три истини да ти кажа, искаш ли? - Това може... - Първата истина - Луната свети, но не грее. Истина ли е? - Истина е. - Втората истина - Козела с брадата си не бреца. Истина ли е? - Истина е. - Третата истина - Жена ти Марийка при съседа Пешо ходи! - Ааа, това вече не е истина! Не може да бъде! Не го вярвам! - Ако искаш вярваш, ако не искаш - не вярваш... Извършил си курса човекът, прибира се в къщи, жена му Марийка веднага нарежда масата, бутилка поднася - весела, усмихната... Хапнали, пийнали, взел да разказва мъжа как му е минал деня, какво му е дрънкала гледачката. Казал първата истина - Марийка веднага: - Ах, истината ти е казала! Казал втората. - И това е самата истина! - А третата истина Миме, няма да ти я кажа! Заработило женското любопитство, замрънкала, заврънкала - кажи, та кажи! - Ми, на съседа Пешо му е ей такъв - мъъъничък. - Еее, това съвсем не е истина!
Сподели