Наташа, Пиер и Ржевски пътуват в каляска от Петербург за Москва. Ржевски дреме, а Пиер и Наташа водят светски разговор.
-Ах, Пиер, имам усещането, че все още с единия крак съм в Петербург, а с другия вече в Москва.
Пиер:
- Как бих искал да бъда някъде между Петербург и Москва, примерно в Бологое!
Ржевски се събужда:
- Бил съм в Бологое, господа. Дупка, да си призная, страшна!
Българин, руснак и американец пътуват на околосветско пътешестве с луксозен кораб. Решили руснакът и американецът да отказват пиенето - пръв влиза в бара руснакът - пил водка, пил, пил и като се напил сложил ръка на бара и вика:
- Барман режи!
- Ама как!
- Режи проклетата ръка, тя повече алкохол няма да барне -и барманът с неохота я отрязал.
На другата вечер бил американецът - бърбън, уиски и колкото поеме и отива на бара и вдига крак и вика:
- Барман режи!
- Аааа, такива не ми минават, нищо нерезвам вече!
- Режи, щото ти ще го отнесеш - и оня кво да прави, резнал крака - този, с който вече в кръчма няма да стъпи.
- На другата вечер нашия хубавец пил в бара от всичко по много и когато се наквасил доволно си извадил х*я и го подал към бармана, а оня кисел и сърдит:
- Хей да ми се махаш от тука, онзи ден ръка, вчера крак, днес това няма да го режа - с пиянска усмивка и пренебрежение българина му вика:
- Ама никой не те кара да режеш - ДУХАЙ МАМИЦАТА ТИ, ДУХАЙ!
Второкласникът Иванчо, пътувайки в колата с родителите си, попитал:
- Колко е часът?
Майката казала:
- Погледни си мобилния телефон.
В отговор на факта, че Иванчо забравил телефона си вкъщи, двата гласа на родителите упорито обяснявали, че при излизане от вкъщи, човек трябва да си вземе телефона, ключовете и парите.
- Е нали съм с вас! - опитал да се оправдае синът.
- И какво от това? - попитали родителите. - И ако спрем в магазина, и там се загубиш, няма да можеш да се обадиш, няма да имаш пари за автобусен билет до вкъщи, а там като стигнеш няма да имаш ключове да си влезеш. А ако, не дай боже, стане земетресение или наводнение?
След продължителните родителски заръки, бащата попитал:
- Е, сине, направили си необходимите изводи от нашия разговор?
Иванчо тъжно казал:
- Да! Не трябваше да питам за времето...