Един пич с Трабант си пътува по Цариградско шосе.
На светофара на Орлов мост, обаче нещо се заблеял и се ударил в задницата на един Баварец пред него.
Подава се от джама на Бавареца една мутра, поглежда с укор! Пича направо се шашнал, свил ръце в молитвена поза, накатал се в ембрионално кълбо... Светнало зелено и Бавареца отфучал напред.
На следващия светофар, до Ялта, пича едвам се съвземал и пак - фрааааас в задницата на Бавареца!
Писнало му на мутрата, изскача от Бавареца, тръгва заканително към пича с Трабанта - оня вече се примирил с безславният си край... обаче мутрата вика с бяс:
- Абе, брато, като ме нема мене ти как спираш, бе!
Мъж пътува в такси, и вижда жена си да влиза в един хотел. Обръща се, към бакшиша: - Искаш ли, да спечелиш 5000 лв? - Кво, трябва да направя? - Изкарваш жена ми от хотела за косите, и я водиш при мене, ето снимка! След малко, бакшиша излиза влачейки една жена за косите, и ритайки я: - Тва, не е моята жена... - Не, тва е моята, задръж я тука, сега се връщам за твоята!
Един човек имал много въшки и отишъл за съвет при лекар.
- Докторе, какво да правя? Изтормозиха ме тия въшки!
- Ето ти тука едно мазило, ще се намажеш и готово.
- Ама то много скъпо бе, докторе! Нямаш ли нещо по-евтинко?
- Няма… Ама да ти кажа, сещам се за един безплатен начин да се отървеш от въшките. Като пътуваш в градския рейс, трябва да намериш някой по-въшлив и от тебе. Долепяш глава до неговата, твоите въшки ще се сбият с неговите, ония ще изтрепят твоите и си готов.
Така и направил човекът - намерил някаква въшлива циганка, долепил глава до нейната, чул някакво шумолене в косата си и си помислил: "Край! Отървах се!". Прибира се вечерта у тях, ляга си да спи и чува в косата си въшките да си говорят:
- Ех, каква битка беше само! 50 от нашите загинаха! Ама взехме 200 пленници!
В купе на влак пътуват българин, грък и турчин. По едно време нашият огладнял и наизвадил едни печени пилета, салати, ракии, сирена, кашкавали... А бе, опънал една яка софра и почнал да яде. Гъркът и турчина го гледали с апетит, лигите им текат... И нашия вика на гърка: - Йоргос, ела хапни с мене! Ама гърка си мисли: - Тоя българин ще иска да ям с него, а после ще иска да ме опъне! Аааа, Йоргос не е глупав! - Не'ща, не съм гладен! Тука имам едни маслинки, ще си ги хапна тях! Нашият поканил и турчина: - Ало, ефенди, ела при мене да хапнем! Турчина и той си мисли: - Ааа, машала, хубава работа! Тая маскара ще иска после да ма опъне, за дето съм му ял от чеверметата! Не съм глупав аз! - Не, не, хич не съм гладен, благодарим! Имам малко халва, ще ми стигне да си задоволя глада! Обаче минало малко време, на гърка страшно много му се дояло и си казал: - Майка му стара, ще седна да се наям, пък каквото стане! Седнал той при българина, наял се като попско чадо на Задушница, облегнал се хубаво на седалката, запалил една цигара и загледал отчаяно в очакване! - Йоргос! - викнал българинът. - Дойдоха ли ти силите? - ухилено запитал нашият. - Дойдоха ми! - въздъхнал гърка, като се бил прежалил вече... - Ха, тогава, дръж турчина да го опъна!