Пътува бензиновоз, зад него се влачи верига. Спира го катаджия:
- Такааа, защо с верига?
- За да отива електричеството в земята.
- Това е ясно. А веригата за какво е?
- Хмм. Ами, ако удари мълния, всичко отива в земята.
- Абе, това ми е ясно, а веригата за какво ти е?
Мъжът не издържа, спира преминаваща Жигула и моли шофьора:
- Слушай, приятел, обясни му, за какво ми е веригата.
Шофьорът на Жигулата излиза:
- Разбирате ли, за да не се взриви бензина, за да не възникне искра.
- А-а-а, разбрах.
Бензиновозът щастливо си заминава.
А катаджията се обръща към шофьора на Жигулата:
- Такааа, защо си без ВЕРИГА?...
В претъпкан рейс пътува млада майка с 4 годишната си дъщеря, която крещи до побъркване "Искаааам сладолеееед!". Майката се опитва да я разубеди "Ще се разболееш!", "Ще ти купя шоколад!", "Ще те водя на кино!". Ама не, онова си врещи до побъркване и по едно време изтърсва:
- Ако не ми купиш сладолед, ще кажа на всички, че лапаш на тати пишката!
Гробна тишина в целия автобус, майката придобива силно червен оттенък с елементи на лилаво. На следващата спирка бързо слиза, а на тяхно място се качва баща с 5 годишния си син, който по същия начин реве: "Искааам сладолееед!". Всичкото народ, дет` е в автобуса ляга на пода от смях, а шофьорът се обръща и казва:
- На твоe място ще му купя сладолед!
Двама приятели пътуват с влака. Единият си бил купил катеричка. Играли ли с катеричката, след време единият слязал. След известно време пак се срещнали. От дума на дума станало въпрос за катеричката. - Какво стана с катеричката? – попитал единият. - Е, па, утрепах я. - Що утрепа животното, бе?!? - Остави се! Както си играех с нея, взе че ми влезе в гащите и ми помисли пацата за клон. Вътре го, извива го… Това изтърпях. После ми помисли тестисите за лешници. Въртя ги, извива ги… И това изтърпях. После ми помисли задника за хралупа. Влиза – излиза, влиза – излиза… Какво да правя, нали съм добра душа – и това изтърпях. Но кога започна да вкарва лешниците в хралупата, не можах да изтърпя и я утрепах.
Във влака пътували, българин, французин, американец и една блондинка. По време блондинката, без да иска, се изпърдяла. Французина, като джентълмен, поел отговорност и се извинил - уж, че е бил той. След малко блондинката отново се изпърдяла. Американецена се проявил и той като дженталмен и се извинил. Дошло време българинът да слиза от влака. Спрял се на вратата на купето и се обърнал към пътуващите:
- Господа, ако след малко госпожицата се насере, да знаете, че съм аз.