Самолет на LOT (полските авиолинии) захожда за кацане на летище Кенеди. Поради натоварен трафик кулата го пращат на малка странична полоса, като предупреждават пилота, че пистата е доста по-късичка от другите, но все пак има предостатъчно място за кацане. Вече наближават пистата, пилотът е зает с уредите, а инженерът гледа пистата и казва на пилота:
- Леле, тая писта наистина е къса. Предлагам да пуснем колесарите още от сега.
Пускат колесарите - едвам не се откъсват от въздушния поток, но устискват. Приближават още. Инженерът вика:
- Баси пистата, не е истина! Много е къса! Трябва да отворим въздушната спирачка още от сега.
Отварят я, самолетът рязко намалява скорост, пилотът едвам го удържа във въздуха, пътниците почват да пищят. Приближават още, инженерът е в паника:
- Пистата е толкова къса, че ако не включим на реверс още сега, със сигурност ще се разбием!
Пилотът включва на реверс, моторите аха да избухнат, но някак си издържат, пътниците са на кълбета, самолетът пада почти като камък надолу. Успяват някак си да кацнат и спират на милиметри от края на пистата. Бордовият инженер си избърсва потта от челото и вика:
- Братче, това кацане е за Гинес! Тия идиоти как са могли да направят такава къса писта!
Пилотът се оглежда наляво, после надясно и вика:
- Да ама пък скивай к'ва е широка!
Чукча е на екскурзия в Санкт Петербург. Разхожда се покрай Нева и се загледал в сградата на Невский проспект. Гледа и чудом се чуди:
- "Бреейййй, голяма е... Сигурно 100 елена ще влязат вътре... Не, даже 1000 елена можа да се съберат"
В този момент към него приближил един тип с каскет, папироса. "Беломорканал" захапана за мундщука, с перчем, и го попитал:
- Харесва ли ти сградата?
- Много! - отговорил чукчата.
- А искаш ли да я купиш?
- Много, ама сигурно е адски скъпа?
- Не е! -казал тарикатът.
- Понеже си ми симпатичен, ще ти я дам само за 1000 рубли.
Замислил се чукчата. Цената му се сторила много добра.
- А как ще я закарам до Чукотка?
- Е как - започни да буташ полека лека нагоре по Нева, оттам ще намериш приток на Об, Енисей и полека лека до Чукотка!
Много се зарадвал чукчата, броил 1000 рубли на тариката, сложил до себе си куфарите, с които пътувал, запретнал ръкави и започнал да бута... 10 минути по-късно минал още един такъв тип, застанал до него и се загледал. По някое време попитал:
- Извинявай, ама какво правиш?
Чукчата се изправил, избърсал потното си чело и с усмивка казал:
- Купих много изгодно тази красива сграда и сега я тикам нагоре по реката към Чукотка.
- А много разстояние ли си изминал?
Чукачата се огледал и казал:
- Ми доста трябва да съм изминал - куфарите ми вече не се виждат!
Марийка стяга багажа и обяснява на майка си, че ще ходи на излет за уикенда с Иванчо. Майка ѝ, която добре познава Иванчо, върви подире ѝ и нарежда:
- Слушай, каквото ѝ да ти каже Иванчо, ще отговаряш "Не бива!"
Връща се Марийка след два дни и майка й още от вратата пита:
- Какво стана?
- Какво, какво? С твойто "Не бива" Иванчо цяла нощ ми го набива!
- Защо, как така? Нали ти казах какво да правиш!
- Ами хапнахме, пийнахме и си легнахме. Аз на едното легло Иванчо на другото. Въртя се и не мога да заспя. Иванчо също и ми вика: "Марийке, аз не мога да спя, ти не можеш да спиш. Бива ли така?" Отговарям "Не бива."
Той пак: "Аз в едното креватче, ти в другото. Бива ли така?" Аз: "Не бива." Той: "Ама аз без пижама, а ти с нощница. Бива ли така?" Аз: "Не бива." "Ама бива ли аз без гащи, а ти с гащи?" "Естествено, че не бива и така..."
Сподели