Железопътна катастрофа. Навсякъде са разхвърляни части от тела, хирурзи оперират на мястото на катастрофата. Донасят мъж без крака. Хирургът има под ръка само женски и му ги зашива. Донасят друг без ръце. Отново под ръка има женски и му ги пришиват. Накрая водят един без п*шка. В наличност имало само един слонски хобот и му го пришили.
На всички оперирани, хирурзите определят контролен преглед след един месец.
Пристига първия...
- Е, как е?
- Знаете ли, докторе, аз съм футболист. Сега с новите крака, вкарвам голове на поразия.
Обаче имам един малък проблем - нощем краката ми се разтварят и до сутринта не мога да ги събера.
- Това не е толкова страшно. Следващия...
- Знаете ли, докторе, аз съм пианист. След операцията свиря още по-хубаво. Гастролите са ми разчетени за година напред. Единственият проблем е, когато отида в тоалетната.
Ръцете ми така се вкопчват в члена ми, че не мога да ги отделя.
- Абе, да ти имам проблема, пък на тебе! Следващия!
- Докторе, с*ксуалния ми живот е върха. Жената е много доволна. Обаче проблема е, когато ида на пазара. Тогава онази ми работа взима ябълки от сергиите и ги пъха в задника ми...!!!
Крикор работел като агент на ЦРУ, а районът му бил България, гр.Чавдарци. Един ден от ЦРУ му пращат шифрограма: "Отиваш на адрес ул.Мургаш № 13, където живее друг наш агент - Гарабед Ованесян, и му казваш паролата "Вие ли продавате черно пиано с бели крака?", той ще ти отговори "Да, напълно запазено, заповядайте да го видите", ще те приеме и ще ти каже какво да правиш по-нататък". Крикор отишъл на посочения адрес и гледа - пететажна кооперация, а на входа - пет звънеца и на всеки пише Гарабед Ованесян. Зачудил се Крикор на кой звънец да позвъни, кой ли е неговият човек, на кой ли етаж живее? Чудил се, чудил, па накрая си рекъл: почвам от първия етаж, казвам паролата и който ми отговори по указания начин, значи той е моят човек. И така, позвънил на звънеца за първия етаж, собственикът отворил и Крикор попитал: "Вие ли продавате черно пиано с бели крака?", а човекът му отговорил: "Не, ама щом търсиш Гарабед Шпионина, качвай се на петия етаж, там живее"...
Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема:
- Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото.
Вторият каубой подема:
- Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване.
Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с оная си работа.