Ти си пиян!
характеристики:
Виждаш дъха си през юли.
Чувстваш се изключително секси, въпреки петната от повръщано.
Стигаш до извода, че бакшишите правят цяло състояние от телефоните и портфейлите, които постоянно забравяш.
Ползваш лед от стената на фризера, когато нямаш друг избор.
Най-добрите ти приятели и най-големите ти врагове в живота са бармани.
Можеш да познаеш колко е часът само по бутилките зад бара.
Настъпваш си пръстите на ръцете.
Обаждаш се на майка си в 3 през нощта, за да питаш колко си тежал при раждането.
Комарите умират след контакт с теб.
Смяташ, че основният проблем на терористите е, че нямат право да пият алкохол.
Ставаш религиозен, като се сетиш как Исус е превръщал водата във вино.
Започваш да спориш със съседа по чашка какъв е правилният начин да се повръща от движеща се кола.
Стряскаш се, когато се събудиш в твоето легло.
Никога не си ходил на уроци, но си сигурен, че можеш да свириш на пиано. И да танцуваш брейк. Едновременно.
Розовите слончета те виждат, като се напият.
Носиш хавайски ризи, защото петната от повръщано не личат.
Прерия. Прекрасна нощ. Гори огън и трима каубои са насядали около него. Първия подема:
- Ей, да знайте какъв съм пич. Яздя си аз онзи ден из прерията и срещу мен се засилва бизон. Огромен. Само снимката му тежи 200 кила. Оня бяга срещу мен, ама аз не трепвам, вече е на 100 метра - не трепвам, вече е на 10 метра - не трепвам, вече е на 1 метър - вадя колта и го застрелвам право в челото.
Вторият каубой подема:
- Ей, ама да знайте, че и аз съм много корав пич. Вчера влизам аз в един бар, ама пианиста свири ужасно. Вадя пищака и го застрелвам, няма да му цепя басмата я. Другите, обаче, около 50 хъшлака, ми се нахвърлят. Аз, обаче, не се давам. Обградих ги да няма накъде да бягат и бой, бой до спукване.
Първият и вторият каубой погледнали към третия, съвсем естествено очаквайки и той да разкаже що за пичага е. Той, обаче, нищо не казвал, само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с х*я си.
Тексас. Преди около 150 години. Безоблачна нощ в прерията. Около лагерен огън седят трима каубои, боба къкри в котлето, а те докато го чакат си разговарят дружески. За какво могат да разговарят каубои освен да се хвалят и да разказват истории за мъжеството си. Първият казал:
- Пичове, нямате си ни най-малка представа какво кораво копеле съм аз. Железни нерви и безпощаден мерник. Оня ден както си яздя в прерията съм се замислил и по едно време гледам, че съм навлязъл в средата на стадо бизони и положението никак не е розово защото водача - най-големия бизон (към 3 тона мускулна маса) ме гледа на кръв от 200 метра и рие в земята. Не ми мигна окото, естествено. Скачам аз от коня и почвам да гледам бизона предизвикателно. Оня само това и чакаше, засили се срещу мен като два парни локомотива сиамски близнаци. 100 метра - аз не мърдам. 80 метра - мускулче на лицето ми дори не трепва. 50 метра - окото ми не мигва. 20 метра - гледам си часовника. 5-4-3-2-1 метър - вадя Колта и го застрелвам между очите.
Зацъкали другите двама корави каубои с език. Втория мъжага се поокашлял и започнал:
- Братле, ти си изрод безспорно, но пред мен си като 15 годишен фарфалак с току набол мъх над горната устна. Преди ден, два влизам аз в някакъв непознат град. Прашен от дългото яздене, уморен, загорял и естествено жаден като бедуин в Сахара. Намирам първата кръчма, слизам, завързвам коня отпред, отупвам се криво-ляво и влизам в салона. Още преди да съм си поръчал установявам, че пианиста свири просто ужасно. Не издържах. Отивам до пианото вадя Колта и го застрелвам между очите. Да ама останалите в кръчмата - около 50 хъшлака хич не им хареса тая работа. Наскачаха на секундата като побеснели чакали. Аз обаче хич не се трогнах. Наобиколих ги да няма къде да бягат и бой, бой, бой...
Цъкнал с език първия каубой одобрително и нещо се поомълчали. Двамата разказвачи, естествено очаквали да чуят подобаваща история и от третия. Погледнали го въпросително. Той, обаче, мълчал. Само ъгълчетата на устните му потрепвали в едва доловима усмивка, докато... разбърквал жаравата с х*я си.
Железопътна катастрофа. Навсякъде са разхвърляни части от тела, хирурзи оперират на мястото на катастрофата. Донасят мъж без крака. Хирургът има под ръка само женски и му ги зашива. Донасят друг без ръце. Отново под ръка има женски и му ги пришиват. Накрая водят един без пишка. В наличност имало само един слонски хобот и му го пришили.
На всички оперирани, хирурзите определят контролен преглед след един месец.
Пристига първия...
- Е, как е?
- Знаете ли, докторе, аз съм футболист. Сега с новите крака, вкарвам голове на поразия.
Обаче имам един малък проблем - нощем краката ми се разтварят и до сутринта не мога да ги събера.
- Това не е толкова страшно. Следващия...
- Знаете ли, докторе, аз съм пианист. След операцията свиря още по-хубаво. Гастролите са ми разчетени за година напред. Единственият проблем е, когато отида в тоалетната.
Ръцете ми така се вкопчват в члена ми, че не мога да ги отделя.
- Абе, да ти имам проблема, пък на тебе!.. Следващия!
- Докторе, с*ксуалния ми живот е върха. Жената е много доволна. Обаче проблема е, когато ида на пазара. Тогава онази ми работа взима ябълки от сергиите и ги пъха в
задника ми...!!!
Сподели