На един много расов кон, спечелил 1000 конкурса му намерили една още по-расова кобила. Ама кобилата била даже още по-здрава, хубава и расова от коня. Чифтосали ги и им се родило конче. То пък взело само най-доброто от родителите си. Расово, та расово! Красиво. Силно. Като поотрасло ги завели на курорт в планината през зимата. Радват се конете, тичат из снега, пълно щастие. Абсолютна идилия, докато в един момент кончето се засилило, но се подхлъзнало и не успяло да спре преди пропастта. Хоп! Паднало зад ръба. Майка му запрепускала да му помогне, но и тя се подхлъзнала и паднала в пропастта. Тогава конят се приближил бавно, за да не се подхлъзне и той, после погледнал надолу. Гледал втренчено в потрес известно време и когато осъзнал какво се е случило, решил, че няма смисъл да живее повече и след няколко минути размисъл сам се хвърлил в пропастта. Тогава някъде от отдолу се чул раздразнен, провлачен, пиянски глас:
- Ай стиа сте съ замергъли с тиа кониевйе, бе, деейба ваш'та мама ненормална!
Тур оператор на мощна английска туристическа фирма е на 10-дневна командировка в България да огледа пазара и да си даде след това мнението на експерт за евентуално влизане на тази фирма на българския пазар. Дошло мацето, обиколило морски и планински курорти, огледало база, комуникации, инфраструктура и докладва пред борда на директорите в Лондон за своите впечатления и експертно мнение - всичко е в суперлативи с малки забележки, които няма да повлияят на влизането на фирмата тук, т.к. сме вече в ЕС и това са временни неща. Накрая президентът на фирмата пита:
-Кейт, кажи нещо от народопсихологията на българина, неща от бита им, на които ние да заложим в концепцията по реализацията на нашето влизане на този пазар.
-Г-н президент, много гостоприемно племе, гледат си децата до 50 годишна възраст, сменят си колите на 20 години минимум, между себе си са много лъжливи, но само едно за мен е необяснимо - строят къщи, в които все едно ще живеят по 300 години, а еб*т така, все едно утре ще умрат!
След заточение в Сибир Ежко Бежко с остригана глава се прибира в родните гори Тилилейски. Още след първото дърво го напипал Кумчо Вълчо:
- Стой питке житена, ще те ям!
- Аз не съм питка житена, аз съм Ежко Бежко.
- Не е вярно, питка си. Ежко Бежко е с бодли... - и го погнал.
С големи усилия таралежа успял да избяга. Тъкмо се успокоил и насреща му - Баба Меца.
- Сто-о-й, питке житена, ще те ям.
- Аз не съм питка житена, аз съм Ежко Бежко!
- Лъжеш, Ежко Бежко е бодлив. Питка си. - и тя го подгонила.
Едвам се спасил и този път таралежа. Спрял до едно дърво да си почине, а измежду храсталаците се изшмулила Кума Лиса.
- О-о, здравей питке житена!
- Ама не съм питка житена, Ежко Бежко съм.
Огледала го лисицата оттук, оттам цъкала замислено и по едно време казала.
- Че не си питка, не си. Ама и Ежко не си. Някакво животно си, но какво точно - не знам. Само Великият мъдър Бухал може да каже. Отиваме при него и ако каже, че не си Ежко Бежко - ще те ям.
Тръгнали те. Вървели, вървели, минали девет реки, девет планини, девет пропаси и накрая стигнали вдън гори Тилилейски. На вековен дъб, на най-ниския клон клечал Великият мъдър Бухал и пушел хашиш. Приближила се лисицата, поклонила се почтително и се провикнала:
- О-о Велики и мъдри, отдели ми от ценното си време. Погледни това същество и кажи - какво животно е той?
Примигнал бухалът бавно, изпуснал няколко кълбета дим, затворил очи и потънал в дълбок размисъл.
По някое време отворил очи, поклатил бавно глава и мъдро казал:
- М-м-м да-а-а, така значи изглеждали те - северните елени...
Гарабед се разболял от туберкулоза. Прегледал го докторът и му казал:
- Ще живеете още шест месеца максимум. Но ако искате да ги удължите малко, вземете си една козичка да ви храни и идете да живеете в планината на чист въздух.
Гарабед го послушал, купил коза и заминал за Рила. След три месеца се връща - здрав, румен и бодър. Отива право при лекаря и му казва:
- Е, докторе, аз оздравях, дори се чувствам с няколко години по-млад, само дето козичката от която пиех мляко нещо залиня.
Докторът отговорил:
- Аз не съм ветеринар, но доведете я, ще я прегледам.
Довел Гарабед козата, докторът я поогледал и казал:
- Ще ме прощавате, но това е козел!
Молитва
Отче наш, който си в офиса,
да бъде лек нашия ден.
Да замине в отпуск началството наше.
Да се изпълни нашата воля
както на работа, така и вкъщи.
Насъщната скатавка дай ни и днес.
И отпуска за тази седмица. И ваканция за този месец.
И прости нам закъсненията наши,
както и ние прощаваме на началството си.
И не ни въвеждай в понижение,
но ни избави от допълнителната работа.
И во твойто царство е повишението на заплатата
и съкращението на работния ден.
И дай ни ICQ-тата,
като без тях не е тази работа царство небесно.
И погреби сисадмина под планина от дискети
и компактдискове,
да гори той в пламък син.
Не ни оставяй, Господи, в трудните часове
на утринния махмурлук, дай ни сили да преодолеем тежестта на главоболието.
И направи, Отче, целия мир зелен, ибо зеленото
е най-добрият цвят в света твой,
както и цвета на американските левове.
И свали на главата ни градушка
от долари, евро и прочие благини.
И вземи тази лепта наша
във вид на благодарствена молитва.
Во имя контрола, алта и светия делийт.
Ресет.
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали като Слави Трифонов пред бат` Бойко, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!
Било зима, снегът се сипел като нежна дантела върху билото на планината, а на гледката, застанали до черния си Мерджан, се любували двете мутри Карфиола и Репата. Те току-що били осъществили успешна кредитна операция - човекът, обект на тяхната иновация, още тичал само по боксерки надолу по заледния склон, а те отмаряли.
Романтичната гледка на красивата зимна природа разтопила дори сърцата на Репата и Карфиола. Снежинките нежно докосвали ръбестите им черепи и се стопявали върху челата им с площ от три квадратни милиметра, а една дори се завряла във вратлето на Репата. Той се усмихнал, въздъхнал и казал:
- Карфиол, искаш ли да ти задам една гатанка?
- Давай, Репа! За тебе винаги! - отговорил Карфиола.
- Ами, какво е това, дето пада през зимата, леко така се сипе на земята, започва със "с" и завършва на "очка"?
Карфиолът изпаднал в лек интелекутален потрес. Двете му мозъчни клетки се напънали, но не успели да създадат градивен отговор. Карифиолът свел срамежливо глава и продумал:
- Не знам какво е това, дето пада през зимата и започва със "с" и завършва на "очка". Какво е?
- Сняг, бе, браточка! А знаеш ли какво е това, дето пак пада през зимата, пак леко се сипе и започва със "с" и завършва на "ах".
Карфиолът пак вдигнал безпомощно рамене и прошепнал гузно:
- Не знам!
- Сняг бе, браточка! Нали ти казах!
Село в планината. Телефон. Кметски наместник. Звъни телефонът: - Ало, при вас днес ще дойде депутат да пререже лентата на паметник, който ще ви построим по европейски проект през 2020 г. Наместникът вика разсилния: - Тичай бързо на площада и гръмни с пушката да уведомиш населението! Тича разсилния, вдига пушката: Тряяяс! Показва се една баба: - Какво бре? Да не е дошъл хляба? - Не, бабо, ще идва депутат да открива паметник! Бабата се връцва и влиза в къщата. Стои сам разсилният, почесва се. Вдига пак пушката: Тряяяс! Показва се същата баба: - Какво бре? Да не е дошъл хляба? - Не, бабо, ще идва депутат… - Амчи, не можа ли да го уцелиш от първия път, ами му гърмиш два пъти?
Планински път, гора, завои, в хендека стои хубаво маце - плаче и маха с ръка. Спира един пич, излиза и пита:
- Кво става? На автостоп ли искаш?
- Господине, трагедия, обърнахме се с колата в дерето, мама, татко и брат ми загинаха, само аз излезох невредима, извадих късмет!
- И аз извадих късмет - казва пича, разкопчавайки панталона си...
В университет се провежда изпит. Влиза първия студент и професора го пита:
- Кое е по-бързо, светлината или звука?
Студента се замислил,замислил и казал:
- Ами Светлината?
- Браво, защо?
- Защото, когато си пусна радиото, първо светва лампичката, а после се чува звука.
Студентът е изгонен с 2-ка.
Втори студент влиза:
- Кое е по-бързо, светлината или звука?
- Звука!
- Защо?
- Ами като си пусна телевизора, първо се чува звука, а после се вижда образа..
Отново изгонен.
3-ти студент влиза.
- Е, младежо... Представи си, че си на планина, срещу тебе има друга планина... на нея има топ, той стрелва, кое ще достигне до теб по-бързо, светлината или звука?
- Светлината!
- Браво, защо?
- Ами защото очите са по-напред от ушите
Сподели