Един ден Исус решил да заведе приятелите си на разходка в планината… Преди да тръгнат им казал да си вземат по един камък. Всички си взели нормални камъни (големи колкото 2 юмрука), а Юда си взел едно много малко камъче. Тръгнали нагоре към планината. Качили се най-отгоре и тогава Исус ги попитал дали са гладни, а те му отговорили с “да”. Той превърнал камъните им в хляб и сещате се всички се наяли, а Юда останал гладен. След два дена Исус решил пак да се разходят до върха на планината. Отново им казал да си вземат по един камък. Всички си взели нормални камъни, а Юда си взел една скала камък. Цял ден се катерили по баирите на адския пек и накрая стигнали. Юда бил още по-зле, но мисълта за хляба го държала. Дошъл момента, когато Исус ги попитал дали са гладни. Юда не го оставил да се доизкаже и отговорил с “да, да, да, да”. И тогава Исус казал: - Еми аз тука в чантето нося кроасани…