Един адвокат седял в самолета срещу блондинка, скучаел и я попитал, дали иска да играят на една забавна игра. Тя обаче била изморена и искала да спи. Адвокатът не се предавал и и обяснил, че играта не е само забавна, но и лесна. – Аз задавам въпрос и ако не можете да отговорите, ми давате 5 лв. и обратно. Блондинката отказала и си спуснала облегалката назад, за да поспи. Адвокатът обаче бил настоятелен и предложил: – ОК, ако не знаете отговора, ми давате 5 лв., ако аз не го знам, Ви давам 500 лв. Блондинката се съгласила и адвокатът поставил първия въпрос: – Колко е разстоянието от земята до луната? Блондинката отворила чантата и му дала 5 лв. – Благодаря! Сега Вие сте наред! – казал адвоката. Тя попитала: – Какво е това, което изкачва планината на 3 крака, а слиза на 4? Адвокатът бил озадачен, включил лаптопа, започнал да праща и-мейли на колегите, до градската библиотека и търсил във всички търсачки в интернет, но не намирал никакъв отговор. След час се предал, събудил блондинката и и дал 500 лв. – Благодаря! – казала тя и искала да продължи да спи. Адвокатът обаче бил фрустриран, събудил я и казал: – Е, добре, какъв е отговорът? Блондинката извадила 5 лв. и му ги дала.
Чапай, Петка и Айшето (жената на Петка) отишли на планина. И вечерта, когато Петка затворил очи, Чапай възбудено казал:
- Айше, ай са любим?
- Немой бе, Петка не спи, прай са. Иска да ме хване в крачка.
- Спи ма, виж ... тънк и откубнал едно косъмче от гъза на Петка.
- Не спи бе ... тънк и тя отскубнала един косам.
Петка стискал зъби, и си траел, мислейки, че ще хване Айшето в изневяра. И така играта "спи-неспи" продължила 50 минути, когато Петка се ядосал и казал:
- Вий, са любите или ко, мойто гъз да ней маргаритка "спи-неспи,спи-неспи"!
Дълбоко в черния Космос, в една черна-черна галактика, около една черна-черна звезда обикаляла една черна-черна планета. Там, край една черна-черна река, която минавала през черна-черна долина, се издигала черна-черна планина. Там под един черен-черен връх, в едни черни-черни скали имало черна-черна пещера. Вътре в черния, непрогледен мрак, имало двама черни-черни хора, които стоели до огън с черен-черен пушек. Двамата мълчали дълго, докато накрая единия проговорил:
- Абе, баджанак, май тези гуми не трябваше да ги палим, а?
Сподели