В едно далечно село, живеела сама бременна жена, на която съпругът починал преди да се роди детето.
Един ден жената намерила ранена невестулка в планината и решила да я вземе със себе си, и да се грижи за нея до оздравяването. Тя я хранела, а невестулката станала неразделна част от нея, дори и за миг, въпреки че не е домашно животно и въпреки че не е съвсем опитомена.
Няколко месеца по-късно, жената ражда момченце. Въпреки всички предизвикателства, тя продължава сама да се грижи за бебето. Минават дни без жената да напусне дома и детето дори и за минутка.
Но един ден се наложило да напусне къщата за малко. Бебето останало само с невестулката в къщата. След малко майката се върнала вкъщи и видяла невестулката с кървава уста. Обезумялата майка нападнала невестулката и убило животното на място. Точно в този момент се чул детски плач вътре от стаята. Майката тичешком отишла в стаята. И какво да види там? Застанала до люлката, а в люлката до бебето видяла убита разкъсана змия...

Айнщайн казал:
"Да унищожиш предразсъдаците на хората е по-трудно,
отколкото да разделиш атома на частици."
Един свещенник, един имам и един равин стоят и спорят на религиозна тематика.
Свещенника:
- Веднъж отивахме в съседна енория с един колега и внезапно заваля силен, проливен дъжд. Измокри ни до кости. Започнахме да се молим на Исус да ни предпази от тази беда. И о, чудо! Отляво дъжд, отдясно дъжд, а по средата - сухо и ние се спасихме!
Имамът:
- Нищо работа! Веднъж пътувах с един кораб през Средиземно Море и се изви жестока буря. Вълни като планини, гръмотевици! Корабът насмалко да се обърне! Паднах на колене и се помолих на Аллах да ни избави от това злощастие. И о, чудо! Отляво буря, отдясно буря, а по средата - слънце грее и оцеляхме!
Равинът:
- Хм! Веднъж моят колега Ицхак си вървял по улицата и какво да види? Пред него портфейл, натъпкан с пари! А било събота, свещен за евреите ден, не бивало тогава да докосват пари. Помолих се наум Ицхак на Яхве. И о, чудо! Отляво събота, отдясно събота, а по средата - четвъртък!