Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили.
- Ти как се казваш?
- Пепи.
- Странно, и аз се казвам Пепи.
- Моята фамилия е Въртигъзева.
- Странно, и моята фамилия е Въртигъзева.
- Аз съм от Пазарджик.
- А, и аз съм от Пазарджик. А ти с какво се занимаваш?
- Ами бях секретарка на директор на ТКЗС.
- Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС.
- А как се казваше този директор?
- Бързоклатев!
- Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли?
- Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка.
- Да, три години.
- А, и аз му бях секретарка три години.
- И колко ти беше заплатата?
- Ами 390 лева.
- Странно, моята беше 370.
- А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин?
- Ами правих му.
- А телефона вдигаше ли?
- Вдигах го като звънеше.
- А пускаше ли факсове?
- Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца.
- А правеше ли му свирки?
- Ами правех му.
- А гълташе ли?
- Ами гълтах!
- Ето, удържал ти е за храна!
Иванчо и Марийка на море, на плажа на един къмпинг, лежат, събират тен. Марийка задрямала, от близките храсти се показва една мъжка глава.
Ей приятел, ела за малко, много е важно!
Отива нашият, един пич зад храстите по бански:
Искам да ти покажа нещо!
Кво бе, приятел?
Оня дърпа банските надолу и показва един огромен х*й:
Само на теб го показвам, да не кажеш на някой?
Върнал се Иванчо до Марийка, тя мърмори:
Да не ходи да пикаеш в храстите бе?
Нашият й обяснява какво е видял. След малко Марийка казва:
Ванюшка, много ме напече слънцето и главата ме заболя. Прибирам се в бунгалото, ти си се печи, когато решиш се прибирай!
Нашата се чупила. Иванчо полежал още малко, станало му скучно сам и се прибира в бунгалото. Заключено! Тропа, тропа, явно Марийка е заспала дълбоко! По едно време се отваря вратата и на прага оня с големия х*й!
Ей приятел, ти голям клюкар се оказа бе! ! Виж кво стана сега! !
Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили.
- Ти как се казваш?
- Пепи.
- Странно, и аз се казвам Пепи.
- Моята фамилия е Въртигъзева.
- Странно, и моята фамилия е Въртигъзева.
- Аз съм от Пазарджик.
- А, и аз съм от Пазарджик. А ти с какво се занимаваш?
- Ами бях секретарка на директор на ТКЗС.
- Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС.
- А как се казваше този директор?
- Бързоклатев!
- Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли?
- Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка.
- Да, три години.
- А, и аз му бях секретарка три години.
- И колко ти беше заплатата?
- Ами 390 лева.
- Странно, моята беше 370.
- А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин?
- Ами правих му.
- А телефона вдигаше ли?
- Вдигах го като звънеше.
- А пускаше ли факсове?
- Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца.
- А правеше ли му свирки?
- Ами правех му.
- А гълташе ли?
- Ами гълтах!
- Ето - удържал ти е за храна!
Сподели