Между Буш и Путин имало среща на високо равнище. От дума на дума, скарали се в коя страна има повече пияници. Путин твърди, че са в Америка, а Буш - че са в Русия. Накрая Путин предложил:
- Вземи един автомат, ела в Москва и видиш ли пиян човек, можеш спокойно да го застреляш.
Пристигнал Буш в Москва с автомат Томсън и се започнало едно избиване, не ти е дума. Изпукал Буш десетки пълнители, отмаляли му ръцете от стрелба и накрая се отказал. Пияните нямат свършване...
Тогава Буш поканил Путин:
- Вземи един автомат, ела в Америка и видиш ли пиян човек, можеш спокойно да го застреляш.
Пристига Путин с АК-47 и започва да търси пияници. Но уви, няма нито един. Всички американци били изрядни и точни. Пият по една бира и бягат на работа. Цял ден обикалял Путин, отмаляли му краката, обаче пияни няма и няма. Свечерило се. Путин отчаян върви по тесните улички на Ню Йорк. И в един миг... О, чудо! В една малка кръчма, изпълнена с цигарен дим, какво да види! Всички пияни като свине! Един трезвен няма. Зарадвал се Путин, влязъл в кръчмата и направил касапница. Избил всички до крак и доволен си излязъл.
На другият ден всички световни медии, излезли с огромно заглавие на първа страница:
“Неизвестен терорист, изтрепа руското консулство в Ню Йорк”
Вървял си оня ден премиерът по Витошка, гледал цените и се развълнувал. Така, изведнъж го връхлетяла мъката, че се просълзил. Патрулиращ полицай се приближил и попитал: - Защо плачете, г-н премиер, обиди ли ви някой? - Не, не... но гледах цените и само като си помислих, колко са бедни хората, какви малки заплати и пенсии получават... И че с тия доходи няма да могат нищо да си купят, така ми стана жал! През това време се приближил един пенсионер и тихо попитал полицая: - Какво става, защо плаче премиерът? Полицаят извадил палката, шибнал пенсионера с нея и рекъл: - Заради тебе, нещастнико, заради тебе!
По времето на бай Тошо в един завод работниците сядали в една обща битовка да обядват. Всеки си вади от торбичката по нещо /сандвич, месце, кутийка с домашно приготвена храна/. Само бай Иван вади цаца /цацата по него време е 30-40 ст. евтинийка/. Всеки ден едно и също - цаца. Даже го нарекли Иван цацата. Един ден директорът го извикал и му казал: - Бай Иване, утре в завода ще идва японска делегация, вероятно, ще минат и през битовката, донеси за ядене нещо по-така да не се излагаме моля те! На следващия ден по обяд минават директора и японците. Всеки извадил по нещо за хапване. Бай Иван сложил пред себе си буркан с черен хайвер. Заминали си японците, директора вика Бай Иван. - Браво бе човек! Откъде го намери тоя черен хайвер! - Оххх мани, мани!! Цяла нощ аз, жената, децата не сме спали да вадим очите на цацата!
Сподели