Действието се развива в мрачните шестдесет години на миналия век, в мрачната и тъжна стая на един мрачен и опърпан социалистически редактор на едно мрачно и безинтересно провинциално издателство. Чука се и на вратата, застава поет. - Искам да публикувам стихотворение! Застава изправил глава гладния, но горд представител на изящното слово. - Ето го и него, стихотворението. "Той почука, тя отвори спуснаха се щори и така започна любовта." - Стихотворението ви другарю е много лирично! - оживи се отчаяния редактор. - Но народа не трябва да си мисли само за любов, а трябва да се подтиква и към работа. Също така и да се знае, коя партия ги управлява. Няма да може да го публикуваме в този вид, съжалявам. На следващия ден поета посещава отново редактора с преработеното стихотворение, този път вече правилно ориентирано в класово отношение. - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал." - Да! Много добре, личи си правилната партийна ориентация на работническата класа. Липсва му и вярата в утрешния ден! Има още какво да се желае, не се отчайвайте, дерзайте! - срязва го отново редактора. - Но другарю, аз още сега мога да изразя и вярата. Ето - "Той почука, тя отвори, спуснаха се щори и започна любовта. А навън работници с червени потници копаеха канал. Изведнъж единия захвърля кирката и казва - Е*ал съм му мамата и утре е ден!"
Една поучителна американска история! Наскоро попитах малкото момиченце на едни мои приятели, каква иска да стане, когато порасне. Тя ми каза, че иска да стане Президент. И двамата и родители, либерални демократи, присъстваха на разговора, така че аз я попитах: - Ако беше Президент какво ще е първото нещо, което ще направиш? - Бих дала храна и домове на всички бездомни хора! – отговори ми тя. Родителите и сияеха. - Уау! Каква достойна цел! – възкликнах аз и продължих. - Но не е нужно да чакаш, докато станеш Президент, за да направиш това. Можеш да дойдеш у нас, да окосиш поляната, да я почистиш от плевели, да събереш листата и аз ще ти платя 50 долара. После ще те заведа до магазина, пред който седи винаги един и същ бездомник и ти ще му дадеш 50-те долара, които той да използва за храна или пък да започне да събира за дом. Момиченцето се замисли за няколко секунди, след което тя ме погледна право в очите и попита: - А защо бездомника да не дойде у вас, да свърши работата и ти да платиш направо на него 50 долара? - Добре дошла в Републиканската партия! – казах и аз. Родителите и все още не ми говорят.
Отива момченце при баща си и го пита:
- Тате, тате, какво е политиката?
- Ами моето момче, представи си, че аз съм правителството, майка ти е демокрацията, прислужницата е работническата класа, ти си народа, а малкото ти братче - бъдещето.
Момчето си легнало и като се събудило вечерта отишло в стаята на майка си и я видяло, че спи. Погледнало в стаята на прислужницата и я видяло да се е..е с бащата, влязло в стаята на малкото си братче и го видяло, че се е наакало. На сутринта отишло при баща си и му казало:
- Татко разбрах какво е политиката - докато демокрацията спи, правителството чука работническата класа, народът е изолиран, а бъдещето... е цялото в лайна!
Сподели