Преподавател по дипломация обяснява на учениците си:
- Скъпи мои, изкуството на дипломацията - това е изкуство на убеждението и изкуство на предвиждането. Ето ви практически урок.
На един джип, и в Балкана при един овчар:
- Искаш ли да станеш директор на банка?
- Ъ?... Нечем!
- Ама ще се ожениш за дъщерята на Рокфелер. Тя е мацка отвсякъде...
- А-а-а, щем, щем!
Обратно в София, на самолета, и в Швейцария, при министъра на финансите:
- Искате ли за директор на банка един български овчар?
- ?!?!... Не, естествено.
- Да, но той е бъдещият зет на Рокфелер!
- ...
Пак на самолета, до САЩ, при Рокфелер:
- Искате ли за зет един български овчар?
- Хе, хе, хе. Не, разбира се.
- Да, но той е бъдещ директор на швейцарска банка!
- ...
- Разбрахте ли сега, скъпи мои? - пита преподавателят. Всички кимат, само един от учениците вдига ръка:
- Изкуството на убеждението го разбрахме. А изкуството на предвиждането?
- Сега ще го видите. Г-н Рокфелер, може ли да разговаряме с дъщеря ви?
- Искате ли да се омъжите за...
- НЕ ИСКААААААМ!
- Да, но той е български овчар!
Театрално училище.
Преподавател обяснява на студент компютърджия:
- Искам нежност, да изобразите, нежност! А не тази идиотска усмивка! Предствете си, че виждате монитор с OS2, а така е по-добре, сега на монитора е UNIX. Браво! Отлично!
- А сега искам негодувание - преставете си Windows 95, не колега, не искам бяс! Добре, Windows 3.11, не тази скептична физиономия, де! Хайде трябва ми негодувание! Windows NT си представете, не не ми трябва ласкава усмивка! Добре... Представете си, представете си Internet Explorer! O! Отлично изиграно колега!
Хайде сега нещо по ваша инициатива - Microsoft Word! Колега, ама моля ви се колега, не повръщайте в залата!
Един професор по философия започнал лекцията си пред студентите по доста странен начин. Пред себе си имал няколко предмета. Без да казва дума, той взел една огромна празна саксия за цветя и започнал да я пълни с малки топки за голф. После попитал студентите дали саксията е пълна. Те отговорили утвърдително. Професорът взел плик с дребни камъчета и го изсипал в саксията, раздвижил я и камъчетата заели празното пространство между топките за голф. Професорът пак попитал студентите дали саксията е пълна, а те отново отговорили с "да". Без да обяснява, професорът взел кутия, пълна с пясък и също я изсипал в саксията. Пясъкът изпълнил всички останали празнини, а преподавателят повторил своя въпрос. Студентите отново отговорили, че саксията е пълна. Тогава професорът извадил две бири и ги излял в саксията, а студентите се разсмели и попитали какво означава всичко това. - Искам - казал професорът - да гледате на моята демонстрация като на олицетворение на вашия живот. Топките за голф са важните неща в живота: вашето семейство, вашите деца, здравето ви, приятелите ви, както и онези, предпочитани от вас аспекти в живота, които биха го направили привлекателен, дори да загубите всичко, което притежавате. Малките камъчета символизират останалите неща от живота като работата ви, домът, колата. Пясъкът пък е всичко останало - т.е. дребните и маловажни неща. Ако първо изсипете пясъка в саксията, той ще я запълни изцяло и няма да остане място нито за дребните камъчета, нито за топките за голф. Същото важи и за живота. Ако инвестирате прекалено много време и енергия за дреболии, никога няма да ви остава място за важните неща. - А какво означават двете бири? - попитал един студент. - Радвам се, че ми задавате този въпрос - усмихнал се професорът и казал: те показват, че колкото и да е труден животът ви, в него винаги има място за една или две бирички.
Възрастен професор се тътри по улицата. Изведнъж до него спира БМВ седмица, от там слиза изтупан пич и крещи:
- Професоре, как сте, помните ли ме? Бях ваш асистент в катедрата, докато не отидох в профсъюза. А сега ръководя Комисията по образованието и науката. Минете през офиса, ще пийнем по чай.
Професорът продължава да куцука нататък. Спира Майбах. Изскача представителна лелка и също крещи:
- Професоре, здравейте, помните ли ме? Бях ваша аспирантка в катедрата, докато не се омъжих за един депутат. Сега колекционирам замъци в Европа. Ето визитка, елате ни на гости в Монако, ще се повозим на яхтата ни, ще пийнем вино, ще играем едни карти.
Доволен професора професорът пуфти нататък по улицата. Спира ролс-ройс, изкача невзрачен тип и вика:
- Професоре, уважаеми, помните ли ме? Бях доцент във вашата катедра докато не започнах да търгувам с нефт. Елате ми на гости в Бояна, ще хапнем пържолки, ще пийнем по нещо.
Накрая професорът се домъква до дома си и преминавайки покрай кофата за смет, чува някакъв клошар, който се рови в боклука:
- Професоре, здравейте, как я карате, добре ли сте със здравето?
Професора:
- Как? И вие ли сте работили в моята катедра?
Клошарят обидено:
- Защо да съм работил, аз и в момента там преподавам!
Сподели