Младежи отишли на дискотека. Един от тях извадил 5 бонбона - екстази. Едно от момчетата решило да пробва екстази за първи път. Глътнал едно и започнал да танцува. След 30 минути, както му казали, тои нищо странно не усещал. Отишъл и си купил още едно екстази. Неговият приятел му дал и му казал да внимава, защото е силно, а и му е за първи път. След 1 час - пак нищо странно. Отишъл и купил трето екстази. Продължил да танцува и без да иска бутнал едната тон-колона в дискотеката. Веднага дошла охраната и младежът панически се затичал към изхода. Качил се в колата и подпапил с мръсна газ. Но за нещастие охранителите тръгнали след него с джип. Гонили го над половин час, но на младежа му се досрало. Спрял колата до една гора, затичал се навътре в тъмнината и така избягал на охранителите. Свалил си гащите и клекнал. В този миг някакъв човек го потупал по рамото и му казал:
- Пич, не на дансинга бе!
Джак и Джими си вървели по улица в Лондон. Джак погледнал в една витрина на магазин и видял нещо, което хванало окото му:
"Костюми £5.00, ризи £2.00, панталони £2.50".
Джак казал на приятеля си:
- Виж цените! Ние може да не си купим много бройки и когато се върнем в Шотландия ще направим цяло състояние! Сега, като влезнем в магазина, искам да си мълчиш, нали? Остави ме аз да говоря с тях, защото ако чуят нашите акценти ще си помислят, че сме бени шотландци и ще се опитват да ни прецакат. Ще докарам най-добрия ми лондонски акцент.
- Добре, Джак! Ще си мълча. - казал Джими.
Влезнали в магазина и Джак казал:
- Здравей, добри човеко! Искам да купя 50 костюма от £5.00, 100 ризи от £2.00 и 50 панталона от £2.50. Ще докарам камиона, за да ги натоварите, мой стари приятелю!
Собственикът на магазина казал тихо:
- Ти си от Шотландия, нали?
- Ами да! - казал изненадано Джак. - Как разбра?
Собственикът отвърнал:
- Това е химическо чистене...
Мили ми дядо Коледа,
Подаръци не ща, всичко си имам и съм на топло, само джакузито малко ми липсва, но ще го преживея (ако е рекъл Господ!). Пиша ти, защото единствено ти можеш да ми помогнеш. Две писма писах вече до аверите, ама помощ - йок! Искам само да питаш Р.Овч. що се скътава и се прави на овчарче пред медиите? Толкова много съм помагал на него и на другарите му. И на Краси Георгиев кажи същото. И да си стегне малко хората в прокуратурата - гледат ме като някакъв престъпник!
Кажи също така на ченгетата, дето преправиха второто ми писмо, че така не се прави. Не е приятелско, т.е. - другарско. По-точно - другарско е, а не приятелско! Взех вече да се обърквам, ама сигурно е от парното - надули са го, като че ли е без пари. А колко пари носи, еееех...
С поздрави,
твой Вальо
П.П. Пази писмото да не попадне в медиите, че пак ще ме гледат подозрително прокурорчетата. Всъщност - все едно, те и без това не обръщат много, много внимание на писмата ми.
Две приятелки разговарят. Едната пита:
- Какво правиш, че така богато живееш?
- Запознавам се с някой хубавец. Каня го на гости. Той радостен идва, носейки - шампанско, коняк, бонбони, плодове. Пийваме и когато лягаме за туй-онуй, аз натискам едно копче, монтирано на леглото. На вратата се звъни и аз ужасено крещя:
- Мъжът ми.
Той скача, през балкона, оставайки всичко, което е донесъл заедно с дрехите си, в които има пари.
Приятелката:
- Колко хитро си го измислила. Ще го пробвам и аз!
Минава месец и двете приятелки отново заедно.
- Езикът ти да изсъхне дано, за съвета който ми даде!
- Какво се случи?
- Как какво? Направих всичко, както ме посъветва и в момента когато на вратата се звънна, аз изкрещях "Мъжът ми", ония се парализира. Цял месец вече у дома. Вчера изрече първите три думи.
- Какви?
- Гадино, къде е мъжът ти?