Мъж лети с балон и разбира, че се е загубил. Променил височината и видял една жена. Спуснал се по-ниско и се провикнал:
- Извинете, нуждая се от помощ. Разбрах се с приятели да се срещнем преди час, но не зная къде се намирам. Жената му отговорила:
- Вие сте приблизително на 30 стъпки над земята, в балон с горещ въздух. Намирате се между 40 и 41 градуса северна ширина и между 59 и 60 градуса
западна дължина.
- Вие сигурно сте счетоводителка? - предположил мъжът.
- Да, но как разбрахте? - попитала дамата.
- Ами всичко, което казахте е абсолютно точно, но аз нямам идея какво да правя с вашата информация. Факт е, че аз все още съм изгубен, а вие не ми
помогнахте с нищо.
- А, вие сигурно работите в ръководството - констатирала жената.
- Да, но как се досетихте?
- Не знаете къде се намирате и каква е целта ви. Издигнали сте се там, където сте, благодарение на голямо количество горещ въздух. Обещавате неща,
които нямате идея как да изпълните, но очаквате другите да решат вашите проблеми. И накрая вие все още сте в същото положение, след като ме срещнахте, но прехвърлихте вината за това върху мен.
Някаква стара мома много й се искало най-сетне да се изчука обаче била ужасно грозна и никой не й обръщал внимание. Посъветвала се тя със своя добра приятелка и тя й казала:
- Виж кво, викаш водопроводчик у вас, нарязваш една хубава салата, купуваш хубаво пиене и работата ти е в кърпа вързана.
Речено-сторено, загладила се тя, подмила се, нагласила се, набила един здрав шут на сифона и се обадила на водопроводчика. Дошъл някакъв напет момък и се захванал здраво на работа. Оная взела нещо да се поосуква:
- Господине, ами... аз съм приготвила тука една салатка, взела съм ракийка, уиски, да вземем да хапнем и да пийнем а?
- Готово бе, нямаш проблем.
Хапнали, пийнали, по едно време водопроводчика подпийнал вече порядъчно и попитал:
- А бе, нещо безалкохолно имаш ли?
- Да, кола, фанта, спрайт...
- Не, не, трябва ми най-обикновена българска лимонада.
- Аууу, не съм взела, извинете, ей сега ще отида до магазина и ще се върна.
Скокнала тя и след 5 мин се върнала с лимонадата.
Пича си налял водна чаша лимонада, водна чаша уиски, ударил на един гълток уискито, сипал лимонадата в шепа и я прокарал из перчема. Това се повторило няколко пъти. Мадамата не издържала:
- Ама... какво е това? Защо си мажете лимонадата по косата?
- А бе... гледай сега... аз, че ще те е*а, ще те е*а... ама поне да не ми настръхва косата...
ИЗНЕВЯРА И ОТМЪЩЕНИЕ.
Панамски войник, базиран в Ирак, получава писмо от приятелката си, останала в къщи. Писмото казва следното: "Скъпи Луис, вече не мога да продължавам с тази връзка. Разстоянието, което ни разделя е прекалено голямо. Трябва да ти призная, че ти изневерих два пъти след като замина и смятам, че нито ти, нито аз заслужаваме това, съжалявам. Моля те, върни ми снимката, която ти изпратих! С обич, Мария." Войникът, много наранен, поискал от всичките си приятели да му дадат снимки на приятелки, сестри, гаджета, лели, братовчедки и т.н. Сложил в плика снимката на Мария и всички снимки, които събрал (общо 57) , както и следното писмо: "Скъпа Мария, извинявай, но не мога да се сетя коя беше. Моля те, намери снимката си в този пакет и ми изпрати обратно другите. Пази се, Луис."
Бай Славчо разказва за първия си път: "Бях 13 годишен, нашите ме изпратиха на ученически лагер. Там се запознах с една мадама, тя беше най-много годинка по-малка от мене. Вечерта се натискахме зад столовата. Дори се опитах да й пусна език, почти се получи. На другия ден тя взела, че разказала на приятелките си, те на дружинните, а те взели че се обадили на родителското тяло на мацката. Баща й пристигна точно след час и половина и като ме подгони... Прескочих оградата и се втурнах в гората, ама и той по мене, упорито копеле се оказа, поне 5 км ме гони, но му избягах. Късно вечерта посмях да се прибера в лагера. Девойчето ме чакаше, за да ми се извини. Каза, да не се сърдя на баща й, че с него много ще се харесаме, бил треньор по лека атлетика. Явно съм му направил добро впечатление."