Нещата, които всеки мъж би искал да чува всеки ден:
- Извинявай, не бях права!
- Миличък, сигурен ле си, че пи достатъчно, можеш...
- Не ти ли се струва, че говоря прекалено?
- Така се възбуждам, когато си пиян!
- Аз отивам при мама сама, ти ако искаш отиди на стриптийз!
- Скъпи , тука с едни приятелки сме ти спретнали едно сюрпризче-мацки събличайте се!
- Не трябваше ли сега да си с пичовете в кръчмето?
- Скъпи, сестра ми иска да пренощува в нас. Имаш ли нещо против да си легне при нас?
- Мили, не смяташ ли , че аз изкарвам достатъчно, що не вземеш да понаучиш покера?
- От днес вече реших да ходя в къщи само гола!
- Съгласна съм на всичко, само да изкупя вината си!
- Защо си още по чорапи? Махай ги и ги хвърли където поискаш-така се възбуждам докато ги събирам!
- Отивам на майната си!
Жена отива на гости на родителите на нейния приятел. Това е първата среща, когато се запознава с тях и е леко изнервена.
Всички сядат на масата и започват да вечерят. Жената започнала да се чувства дискомфортно, благодарение на броколите и нейната нервност. "Газова" болка насълзила очите й. Накрая, без всякакъв избор, тя решила да се облекчи и изискано пръцнала.
Не било много силно, но всички на масата чули пукота. Преди обаче да има време да се смути, бащата на нейния приятел погледнал към кучето, което лежало в краката на жената и казал със строг глас:
-Джинджър!
Жената си помислила "Колко хубаво го направи" и на лицето й се появила широка усмивка. Две минути по-късно тя почувствала същата болка в стомаха. Този път тя дори не се поколебала. Било по-звучно и по-дълго. Бащата пак погледнал към кучето и изкрещял:
-По дяволите, Джинджър!
Жената пак се усмихнала и си казала "Да". След две минути й се наложило да пръдне пак. Този път дори не обърнала внимание. Звукът бил като свирката на локомотив. Бащата погледнал кучето с отвращение и изкрещял:
-По дяволите, Джинджър! Махни се от нея, преди да се изсере отгоре ти.
Малко преди края на работния ден, в кабинета на доктор Климентов - специалист по ушни болести, се вмъкнал огромен, здрав, но много притеснен мъжага.
- Какво има? - изпълнен с досада запитал доктор Климентов. Хайде бързо, че работното време свърши!
Без да обели и дума, огромният мъжага разкопчал панталоните си, оставил ги да се смъкнат на земята, после свалил и слиповете си и пред доктор Климентов се открила страшна гледка - цялото мъжко достойнство на пациента било подпухнало и зачервено - сякаш върху него бил стъпил слон. Доктор Климентов погледнал още веднъж, сбръчил вежди и строго казал:
- Господине! Кабинетът по кожно-венерологическите заболявания е на следващия етаж! Тук няма какво да търсите!
- Напротив, напротив - припряно взел да обяснява мъжагата. Точно вие ми трябвате! Чакайте само да ви разкажа! Значи, приятно ми е, казвам се Стоил Сакъзов, национал по канадска борба. Значи, аз и моите приятели, имаме традиция - всеки ден, след тренировката във фитнеса, се събираме в сауната. Там, като се съблечем, сядаме около една кръгла масичка и всеки си го слага таковата... нали разбирате... върху масата. После хващаме по една петкилограмова гира и някой вика "Опа!". И като се викне "Опа!" трябва едновременно хем да удариш с гирата съседа си отляво по оная работа, хем да си дръпнеш бързо твоя си... Разбирате ли сега, докторе?
Доктор Климентов се притеснил съвсем не на шега и взел да отстъпва към вратата:
- Вижте какво, господине - леко стреснато и същевременно успокояващо казал той. Хайде сега да си вдигнете гащите и аз да ви заведа до съседния кабинет, при колегата - психиатър, а?
- Не, бе, докторе - почти проплакал пациентът. Не ме разбирате! Аз съм дошъл при вас!
- Но аз съм ушен лекар! - изревал доктор Климентов. Аз оправям уши, а не...
- Точно за това съм дошъл - жално изстенал мъжагата. Моля ти се, виж к`во ми е на ушите, че никога не мога да чуя кога викат "Опа!"...
Сподели