Селско момче се влюбило в най-красивата селянка. Не знаело как да процедира, затова попитало най-стария плейбой в селото: - Немаш проблеми, момче! Водиш я в градо, отивате в парка, сядате на пейка до други влюбени и правиш каквото прави градския младеж. Отиват в града, намират пейка с влюбени и сядат до тях. Градското момче пита: - Желаеш ли нещо, миличка? - Ами, един сметанов сладолед. Носи момчето сладоледа и селският момък запитва приятелката си: - Сакаш ли нещо, ма? - Сакам, сакам еднъ баничка и еднъ бозъ. Носи селянчето баничката, а градското момче пита приятелката си: - Миличка, желаеш ли нещо друго? - Ами, искам един шоколадов сладолед. Отива за сладолед, а селянчето действа по план: - Сакаш ли нещо,ма? - Сакам, сакам още една баничка и една бозъ. Докато си дояжда баничката, селянинът чува: - Миличка, желаеш ли още нещо? - Не, благодаря. Сега искам да съм твоя цяла нощ. "Охо, действа!", казал си селянинът и пак питал приятелката си: - Сакаш ли още нещо, ма? - Сакам да акам, после може още една баничка с бозъ...
Отива един да си направи татуировка, но го предупредили, че татуиста малко не чува. Връща се нашия след един ден, мрачен, мрачен. Приятелите му го питат: - Как е татуса? Съблича се и показва на целият му гръб, едни кебапчета, кюфтета, шишчета, много бира, в халби, в чаши, в бутилки. И всичко цветно и красиво. - Е какъв е проблема, супер го е направил. - Абе супер... Оня глухар нарисувал скара-бира, а аз исках скарабей...
Пътува бензиновоз, зад него се влачи верига. Спира го катаджия:
- Такааа, защо с верига?
- За да отива електричеството в земята.
- Това е ясно. А веригата за какво е?
- Хмм. Ами, ако удари мълния, всичко отива в земята.
- Абе, това ми е ясно, а веригата за какво ти е?
Мъжът не издържа, спира преминаваща Жигула и моли шофьора:
- Слушай, приятел, обясни му, за какво ми е веригата.
Шофьорът на Жигулата излиза:
- Разбирате ли, за да не се взриви бензина, за да не възникне искра.
- А-а-а, разбрах.
Бензиновозът щастливо си заминава.
А катаджията се обръща към шофьора на Жигулата:
- Такааа, защо си без ВЕРИГА?...
Вървял си Сократ по улицата. Срещнал го негов познат.
- Сократе - казал той, - търся те от доста време. Имам да ти разказвам нещо много важно за един наш общ познат.
- Преди да ми разкажеш каквото и да било - казал Сократ, - разказът ти трябва да издържи 3 теста. Първи тест - може ли напълно да гарантираш, че това, което ще ми разкажеш, е съвсем вярно и е пълна истина?
- Не - отвърнал познатият му. - Май не мога да гарантирам такова нещо...
- Лошо! Значи държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен, че е вярно. Втори тест - това нещо хубаво ли е, или е нещо лошо?
- Ами... по скоро е лошо, май.
- Ето, ти държиш да ми разказваш нещо, което не си сигурен че е вярно и което е нещо лошо. Не виждам смисъл да го чувам. Последен тест - това нещо полезно ли е или е безполезно?
- Така, както ми задаваш въпроса...не мога да кажа, че е полезно, май не е...
- Приятелю, - поклатил глава Сократ - само се чуй: държиш да ми кажеш нещо, което не знаеш дали е вярно, което не е хубаво и което не е полезно! Не искам да го чувам! Не ми го казвай! Приятен ден!
И Сократ отминал по улицата, доказвайки за сетен път, че е голям мъдрец. Приятелят му си подминал засрамен. А Сократ така и на научил никога, че Платон спи с жена му.
Действието се развива в петък. В понеделник Манго и Айшето ще се женят. Приятелите на Манго го бъзикат: - Абе, Манго… ти кат ша са жениш в понеделник за Айшето, знайш ли тя п*тка има ли, бе? Манго се почесал по главата… ми не знае, ще пита… Отишъл при бъдещата булка и я попитал: - Айше, ти п*тка имаш ли, ма? - Е па имам, ей на! - и надигнала полите… Манго стиснал нос, замахал с ръка… - Малииии, туй до понеделник ша изкара ли, ма?…