Беше рождният ми ден.
Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ.
С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
- Добро утро шефе, честит рожден ден!
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
- Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден.
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
- Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
- Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по-удобно!
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други.
А аз седях на дивана гол...
В София отворили "Център за Продажба на Мъже", който давал възможност на жените да си избират мъж по свой вкус. Центърът заемал пет етажа и качеството на предлаганата стока, т.е. на мъжете, се повишавала в зависимост от етажа - колкото по-високо, толкова по-луксозно. До тук добре, обаче, имало едно задължително условие - ако жената се качвала на някой етаж, тя трябвало или да си купи мъж от този етаж или да си тръгне. И така, две приятелки влизат в този Център. На първия етаж те виждат табелка с надпис "Продават се мъже, които имат работа и обичат децата". Приятелките четат този надпис и го обсъждат: " Ами,да…да има работа и да обича деца е по-добре, отколкото нищо… Но какво има по-нагоре?" И те се качват на втория етаж, където виждат тази обява:"Продават се мъже-
красавци, имащи високоплатена работа и обожаващи децата". "О-о- о!", - решават приятелките, - "Какво ще има тогава по-нагоре?!" И се качват на третия етаж - "Продават се мъже - красавци, имащи високоплатена работа, обожаващи децата и помагащи в домакинската работа (миене на чинии, почистване на санитарните помещения, работа с прахосмукачка)". "Стига, бе!!!",- приятелките са в екстаз, - "Какво може да бъде по-хубаво от това? Я да видим!!!"
На четвъртия етаж ги посреща реклама: "Продават се много романтични и чувствени, много верни мъже-красавци, имащи високоплатена работа, обожаващи децата, помогащи в домакинството"….
"Боже, дръжте ме! А на петия етаж тогава какво има??!!"
А на петия етаж ги посреща кратка обява "Този етаж е празен и се използва само като доказателство за това, че на жените не може да се угоди. Благодарим ви за посещението и ви желаем приятен ден!"
В една гора стоят и си приказват Прасчо и Мечо пух.
- Аве Мечо, откаде да си взема малко мед да ям, че съм много гладен. От два дена нищо не съм ял!
- Прасчо, слушай сега понеже си ми приятел ще ти кажа. Накрая на гората има едно дърво на което има кошер и ше можеш да ядеш.
- Ами ко да прая с пчелите като излязат. Къде ще се скрия? - питал Прасчо.
- Риташ кошера и тръгваш да бягаш, зад хълма има едно езеро, влизаш вътре, пчелите ще стоят малко и ще си тръгнат. След това ще излезеш.
Благодарил му Прасчо и тръгнал. Стигнал дървото, ритнал кошера и Пчелите излязли и почнали да го гонят. Бягал Прасчо минал хълма, обаче езеро няма. Продължава да бяга - езеро пак няма. Накрая го стигнали пчелите и му еб*ли мамата. След два часа, едвам вървейки, той се върнал при дървото с меда. Пред дървото стоял Мечо пух, който се излегнал, а до него стоял празен кошера с меда. Прасчо през сълзи го пита:
- Мечо Пухм защо ме излъга, нали бяхме приятели?
- Млакни ве свиня, не виждаш ли, че ми е тежко?
Стоят си трима приятели и си говорят, тогава единият казал:
- Абе, да знаете моята тъща като почина и ние й взехме най-хубавото място на гробищата, точно под един вековен дъб.
Тогава и вторият казал:
- Абе, и моята тъща като почина й взехме много хубаво място на гробищата, точно под един орех.
Третия мислил, мислил, извадил телефона и звъннал на тъща си:
- Ало, майко, какво правиш?
- Ами какво да правя, нищо ослушвам се тук за някоя клюка.
- Ослушвай се, ослушвай се, ама ти докато се ослушваш, те хората взеха хубавите места!
Сподели