Беше рождният ми ден. Събудих се радостен и на бегом отидох да си взема душ. С усмивка на лицето, влязох в кухнята с мисълта какво ще ми подари жена ми. Но тя даже забрави да ме поздрави.
"Нищо" - помислих си - "Децата няма да ме забравят"
Но децата също бяха забравили... Представете си с какви чувства отидох на работа. Но когато влязох в кабинета си, секретарката Юлия ме поздрави нежно:
"Добро утро шефе, честит рожден ден!"
И аз се почувствах доста по-добре и отново хвърлих на Юлия оценяващ поглед. Някъде по средата на деня Юлия се приближи към мен и ми каза с чувствен глас:
"Шефе, навън времето е чудесно, хайде да отидем заедно на обяд! Все пак имате рожден ден".
И отидохме. След третото мартини Юлия ми каза отново с чувствен глас:
"Шефе, елате у нас нагости. Няма спешни задачи в работата, а вие имате рожден ден!"
И ние отидохме. Когато стигнахме, Юлия ми прошепна в ухото:
"Шефе, седнете на дивана, а аз ще отида да облека нещо по удобно!"
И тя излезе от стаята. След около 5 минути вратата се отвори и влезе Юлия с торта, а след нея моята жена, децата, родителите, тъщата и тъста, колегите, приятелите и много други. А аз седях на дивана гол...
Семейство честват 50 годишния си юбилей. Мъжът се прибира, подарява роза и казва:
- Скъпа, когато беше на 20 години беше красива като тази роза.
После и подава една бутилка шампанско:
- Когато беше на 30 години, беше буйна като това шампанско.
След това и дава кутия бонбони и казва:
- Когато беше на 40, беше сладка като тези бонбони.
Накрая вади бурканче кисело мляко и й казва:
- Мила, сега пък когато си на 50 години си кисела като туй мляко.
Съпругата обидена от тези негови думи отвръща:
- Когато бях на 20, като тази роза ти я подаряваше на други. На 30 бях буйна като туй шампанско, но ти го пиеше с твоите приятели. На 40 години бях сладка като тези бонбони, но ти беше диабетик. А сега, когато съм на 50 и съм кисела като това кисело мляко, защо мама му стара няма една краставица да направим един таратор?
Срещат се двама приятели, поклонници на музиката.
- Да отидем утре на концерт на филхармонията?
- Не. Не мога. Утре свири Петров.
След известно време:
- Слушай, в петък ще има концерт на Монсерат Кабайе, взех два билета, ще дойдеш ли?
- Не, не мога, в петък Петров ще има концерт...
- Слушай, бе, кой е тоя Петров? - изумено пита първият.
- Откъде да го знам,бе? Просто, когато Петров има концерт, аз чукам жена му...
Едно време в Америка, в един бар в Дивия запад влиза някакъв дребосък, по-нисък от метър, някъде към 60-65 см, покатерва се на високо столче до плота на бармана и си поръчва бутилка уиски. Изпива я на един дъх и казва:
- Много ви е хубаво уискито, я ми дайте една цяла каса.
Дават му и дребосъкът почва да пресушава шише след шише, изпива всичките 12 бутилки и си поръчва още една каса. През това време всички редовни клиенти на този бар - каубои и фермери, авантюристи и картоиграчи, златотърсачи и нефтотърсачи, наемни убийци и бегълци от закона, прос*итутки и всякаква друга измет, гледат втрещено как джуджето поглъща литър след литър!
Най-накрая един от тях отива при дребосъка и го пита:
- Абе, приятелче, ти колко кила тежиш?
- Ми,90.
- Айде бе, без т*шак?
- А, без т*шак само 30...
Срещат се двама приятели след дълга раздяла. Започнали да си припомнят, как са живели преди - при социализма.
Единият започва:
- Ех, помниш ли, преди нищо не ни разрешаваха, нищо не можехме да направим. Бяхме като импотентни. Затова пък сега, какви възможности се откриха!
Другият:
- Да бе, верно. Като импотентни бяхме. А сега, все едно са ни сменили пола на женски.
- Как така?
- Ами така, ето ти преди беше импотентен и всичко, за което мечтаеше, беше да видиш една добра ерекция. А сега след като ти смениха пола, няма проблем да я видиш. Жалкото е, че не е твоята...
Сподели