Вървял си лъва из гората и внезапно пропаднал в ловна яма. Случайно оттам минал заека, метнал му едно въже и го извадил. Лъвът му бил много задължен и свикал всички животни на събрание. Казал им:
- От сега нататък, заекът е мой приятел и каквото ви каже той, все едно аз съм го казал.
Разотишли се животните и на другия ден, както си вървял по пътеката, заекът срещнал лисицата.
- Лисо, ти чу ли какво каза снощи лъвът?
- Чух - казала лисицата.
- Хайде тогава един бърз с*кс в храстите.
Нямало как, лисицата отишла със заека в храстите.
По-късно заека срещнал мечката.
- Мецо, ти чу ли какво каза снощи лъвът?
- Чух - казала мечката.
- Хайде тогава един бърз с*кс в храстите.
Нямало как, и мечката отишла със заека в храстите.
По-късно заекът срещнал вълка. Застанал пред него, изправил се на задни лапи и му казал:
- Гледай сега пич, много си ме гонил, обаче дойде и моя ред да те оправя. Хайде сега един бърз с*кс в храстите.
Отишли зад храстите и след малко се чули виковете на заека:
- Ах ти копеле, лъвът като вика всички животни на събрание, ти защо не ходиш?
С един приятел, подпийнали се качваме в метрото. Пълно е с народ, стоим и се държим за ръкохватката. Срещу нас седи миловидна девойка с котенце в ръцете. Приятелят ми, казва се Васко, с умиление, направо с нямо обожание и нескрит възторг, очаровано гледа спящото зверче. Девойката усеща погледа му, изразяващ широка гама от чувства. Гледат се около минута един друг в очите, в погледите им се чете любов към котките, към всички домашни животни, към всички кучета, и въобще към всичко живо... И тук, без да прекъсва този трафик на чувства, Васил с въздишка пита:
- Може ли да я погаля?
Девойката леко смутено:
- Разбира се...
Васил нежно гали... не, не котенцето, а гърдата на девойката (това беше през лятото, блузката й беше тънка, пък и имаше какво да се погали). Девойката почервенява цялата, Васко галантно произнася:
- Благодаря…
Народът наоколо ляга от смях, а девойката слезе на следващата спирка.