Две жени лежали на съседни шезлонги на плажа и се заговорили. - Ти как се казваш? - Пепи. - Странно, и аз се казвам Пепи. - Моята фамилия е Въртигъзева. - Странно, и моята фамилия е Въртигъзева. - Аз съм от Плевен. - А, и аз съм от Плевен. А ти с какво се занимаваш? - Ами бях секретарка на директор на ТКЗС. - Странно, и аз бях секретарка на директор на ТКЗС. - А как се казваше този директор? - Бързоклатев! - Стига бе! Ама Филип Бързоклатев ли? - Да, защо, да не би и ти да си му била секретарка. - Да, три години. - А, и аз му бях секретарка три години. - И колко ти беше заплатата? - Ами 390 лева. - Странно, моята беше 370. - А, защо така бе? Защо ти е плащал по-малко? Ти правеше ли му кафе всяка сутрин? - Ами правих му. - А телефона вдигаше ли? - Вдигах го като звънеше. - А пускаше ли факсове? - Ами пускала съм, научих се само за 2 месеца. - А правеше ли му свирки? - Ами правех му. - А гълташе ли? - Ами гълтах! - Ето - удържал ти е за храна!
Някак изведнъж разбрах, защо никога няма да изневерявам на жена си. Разбира се, че не заради нашата банална любов. Даже не и заради това, че е юрист, и при евентуален развод би ме оставила гол, като пушка. Не е и заради това, че баща й е прокурор. А заради това, че докато седя и си закусвам спокойно, тя ме целуна по бузата, после отвори прозореца и грозно изкрещя:
- Само опитай да изцапаш бельото ми, гадино!
И с един изстрел на пистолета си свали един гълъб.
История с розов телефон Адвокатът от съседния офис разправя на кафе миналата седмица. Щото при мен има две красиви жени, а той е още ерген. Отишли някакви си ТРИМА от контрол по заетостта ли, от друга инстанция, да му проверяват бумагите на 24-часов "розов" телефон. Едната от тях е жена. Едно време комунистите пращаха на проверки по двама - всеки би донесъл за другия, ако нещо наруши правилата или вземе, та се "облажи" с подкуп. Почнали отдалече, БТК им казва, че този гад с розовия има 10 линии, 24 часа на ден. Те установяват, че той плаща само на 10 човека осигуровки. Отиват онези в офиса му. Виждат само пет жени на телефоните и си го почват. “ - Вие имате 10 линии по 24 часа, което прави минимум трийсе "работника" на по 8-часов работен ден! А плащате само на 10! - Вижте, огромна работа се върши от записи на "розови" разкази, които са разпределени по жанрове, записани на компютър. Ако искаш учителка, натисни 1, ако искаш медицинска сестра, натисни 2, ако искаш полицайка, натисни 3, майка ти, баща ти и т.н. - Това са глупости! Укриваш социални осигуровки! - Хубаво, проверете. Вие сте със служебни телефони, не ви се брои като разход. Ето ви номерата, позвънете на който си изберете. Ако случайно попаднете на жените на смяна, те ще ми вдигнат ръка, не се смята. Хубаво, позвънили и трите инспектора по няколко пъти с различни опции на предлаганите услуги... - Ама как, Вие така развращавате българското общество! Вие какво предлагате на младежта?!?! Това е недопустимо и немислимо като престъпление! Ще понесете тежки наказания! - Госпожо и господа, вашите телефони ми излязоха на екрана като на мои редовни потребители. Мога да ви кажа и кой от вас по колко лева е навъртял този месец. Да продължаваме ли разговора? Такивамитиработи.
След приключване на жътвата от Земеделска кооперация "Урожай" наградили бай Иван комбайнера с нови цървули, 20 лв. и еднодневна екскурзия до София.
Върви си бай Иван из столицата, разглежда разните чудесии, но нищо не му лови окото - вече бил виждал всичко по телевизията. По едно време гледа надпис "Маникюр - педикюр".
"Те тука ще е", рекъл си той и влязъл. Разгърнал портофелчето:
- Момиче, искам да си купя един маникюр-педикюр!
Видяла го маникюристката, че е от село, бръкнала по-надълбоко в портфейла му, па му казала:
- Иди, чиче, в оная кабина, съблечи се и ме чакай.
Съблякъл се той, тя дошла, изчукала го едно хубаво и го пуснала да си ходи по живо - по здраво.
Харесало му на бай Иван, решил следобяд да иде пак там. На смяна било друго момиче, ама той - нали вече знае какво е - смело поискал маникюр-педикюр. Момичето му оправило ноктите на ръцете и краката, взело му таксата и го изпроводило.
След това бай Иван обяснява на село какво е видял в столицата:
- София - град като град, малко по-голям от Дряново. Шарении много, ама сме ги гледали по телевизията. Само "Маникюр - педикюр" не бях виждал.
- Е, па що ще е т'ва?
- Остави се, брате! Предобед ми насадиха дамски пеперудки; следобед ми орязаха ноктите, та не може и да се почеша...
Началникът на едно предприятие отишъл при подчинения си Бай Иван и му казал:
- Бай Иване, другата седмица ще идва на посещение президента Първанов, искам всичко да е на ред.
Бай Иван го уверил, че всичко ще бъде както трябва и няма да има проблеми. Така и станало. Президентът пристигнал и като видял Бай Иван още от портала се запрегръщали - станало ясно, че са приятели. Сложили големите софри - ядене пиене, минала срещата...
След месец началника отива по същия повод при Бай Иван със заръката всичко да бъде както трябва, ще идва на посещение президентът на Русия - не може да допуснат да се изложат. Срещата протича по същия начин, Путин се оказва в много добри приятелски отношения с Бай Иван, отново големите софри - всичко минало безпроблемно.
След още два месеца, началника пак отива при Бай Иван и му казва:
- Бай Иване, много допринесе за това предприятие, много помогнаха приятелските ти отношения с тези влиятелни хора, като възнаграждение искам да дойдеш с мен във Ватикана - за литургията на Папата.
Така и станало - отишли на литургията, а там много народ. Бай Иван и началника му застанали в центъра на тълпата и литургията започнала. По едно време Папата казал по микрофона:
- Бай Иване, ти тук ли си бил? Ела при мен горе.
Отишъл Бай Иван, литургията свършила, а когато се върнал началника му бил припаднал и се опитвали с вода и шамари да го свестят. Когато дошъл на себе си Бай Иван го попитал:
- Началник, какво ти стана, защо припадна?
А началника отговорил:
- Добре... че си приятел с Първанов го приех, че сте близки с Путин пак го преживях, че Папата те познава - как да е; но не можах да издържа когато един японски журналист дойде при мен, посочи към трибуната и попита:
- Абе, кой е оня там горе до Бай Иван?
След приключване на жътвата от Земеделска кооперация "Урожай" наградили бай Иван комбайнера с нови цървули, 20 лв. и еднодневна екскурзия до София.
Върви си бай Иван из столицата, разглежда разните чудесии, но нищо не му лови окото - вече бил виждал всичко по телевизията. По едно време гледа надпис "Маникюр - педикюр".
"Те тука ще е", рекъл си той и влязъл. Разгърнал портофелчето:
- Момиче, искам да си купя един маникюр-педикюр!
Видяла го маникюристката, че е от село, бръкнала по-надълбоко в портфейла му, па му казала:
- Иди, чиче, в оная кабина, съблечи се и ме чакай.
Съблякъл се той, тя дошла, изчукала го едно хубаво и го пуснала да си ходи по живо - по здраво.
Харесало му на бай Иван, решил следобяд да иде пак там. На смяна било друго момиче, ама той - нали вече знае какво е - смело поискал маникюр-педикюр. Момичето му оправило ноктите на ръцете и краката, взело му таксата и го изпроводило.
След това бай Иван обяснява на село какво е видял в столицата:
- София - град като град, малко по-голям от Дряново. Шарении много, ама сме ги гледали по телевизията. Само "Маникюр - педикюр" не бях виждал.
- Е, па що ще е т'ва?
- Остави се, брате! Предобед ми насадиха дамски пеперудки; следобед ми орязаха ноктите, та не може и да се почеша...
Сподели