Професионални Адвокати
Банки
Бръснари
Водопроводчици
Военни
Данъчни
Директори
Дърводелци
Електротехници
Енергото
Журналисти
Заплати
Застрахователи
Затворници
Земеделци
Инженери
Инструктори
Капитани
Касиери
Катаджии
Келнери
Клиенти
Кметове
Колеги
Ловци
Майстори
МВР
Милионери
Милиционери
Миньори
Митничари
Монтьори
Моряци
Началници
НОИ
Нотариуси
Овчари
Отпускари
Офис
Офицери
Охранители
Пари
Пилоти
Пожарникари
Полицаи
Преводачи
Преподаватели
Програмисти
Продавачи
Професори
Работници
Рибари
Служители
Строители
Счетоводители
Съдии
ТКЗС
Топлофикация
Търговци
Управители
ФБР
Фермери
Финансисти
Художници
ЦРУ
Ченгета
Чиновници
Чистачки
Шефове
Шивачи
Шофьори
Шпиони
Юристи
Ясновидци

Вицове Нови
Миш-маш
Авто
Жени
Животни
Интимни
Какво и защо
Компютърни
Личности
Медицински
Мръсни
Музикални
Мъже
Пиянски
Политически
Празнични
Приказни
Професионални
Пътешествия
Разни
Разни хора
Религиозни
Семейни
Спорт
Студентски
Телевизия
Телефони
Територии и етноси
Тъпизми
Ученически
Хапване и килограми

Някаква млада двойка - годеници, тъкмо пътували с колата към църквата да се женят, и се случила страшна катастрофа, която ги убила на място.
Възнесли се веднага на небето, и понеже били праведни, попаднали пред вратата на рая.
- Заповядайте вътре, чеда мои! - казал им Свети Петър.
- Ама Свети Петре, ние много се обичаме и искаме да те питаме нещо. Ние много искаме да се оженим, та питаме дали в рая хората могат да се женят. Ако не може - не щем да влизаме.
- Чакайте тук, отивам да проверя. - казал Петър и изчезнал.
Седят двамата пред вратите на рая и си мислят:
"Добре де, това е рай все пак - ще стоим тук вечно. Ами ако се оженим, а след хиляда години се окаже, че не си допадаме напълно?"
Чакали, мислили си такива неща, пак чакали, пак мислили...
Свети Петър се върнал чак след три месеца:
- Радвайте се, чеда мои! Можете да се ожените!
- Ама Свети Петре, ние искаме и друго да попитаме... А може ли да се разведем после?
- Аман от вас! - викнал гневно Свети Петър. - Влизайте веднага без повече въпроси! Аз три месеца губя заради тях да намеря свещеник в рая да ги венчае, а те сега имат нахалството да ме пратят да търся адвокат!
В рая две души се харесали и решили да се оженят. Отишли при Св. Петър и го питали дали може. - Хм… - почесал брадата си той, - досега никой никога не ме е молил за такова нещо. Ако наистина сериозно сте го намислили, дайте ми малко време да проверя… И изчезнал. Нямало го вече няколко месеца и двамата вече започнали да се разколебават: - Абе, сигурно си има причина никой да не иска да се жени тук! Я си представи положението - ами че ние сме вечни! И ако нещата нещо не потръгнат, ще трябва да се търпим един друг до края на вечността! Но точно тогава Св. Петър се появил с някакъв пергамент в ръка. Изглеждал ужасно - мръсен и разчорлен, а в очите му току блуждаели пламъчетата на лудостта. Казал с пресипнал глас: - Не беше лесно, но проверих и отговорът е "да"! Можете да се ожените! Всичко е готово за сватбата ви! Той уморено, но гордо махнал с ръка и изведнъж се появил свещеник и много ангели с музикални инструменти. - Можем да пристъпваме към церемонията! - Чудесно! - зарадвали се онези. - Но искаме да питаме… Какво ще стане, ако нещата не тръгнат на добре и се наложи да се разведем… имаме ли право на развод в Рая? Св. Петър трепнал и изпуснал пергамента, а лицето му почервеняло и той се свлякъл на земята или, по-точно на облака, който пък от удара се разтресъл като водно легло. Ангелите захвърлили свирките и изхвърчели на по-високо. Сеизмичните ондулации станали причина да паднат ореолите на душите в радиус двеста светлинни години. - Леле, сега пък какво стана?! - извикали уплашено двамината, като се държали един за друг. - Какво стана ли?! - изревал Св. Петър. - Ще ви кажа какво стана! Отне ми шест месеца, за да намеря свещеник тук! Имате ли представа колко време ще ви търся адвокат?!
Започва часът по биология.
Новата учителка с неуверена ръка рисува огромна краставица на черната дъска и се обръща към учениците:

- Деца, кой от вас ще каже какво е нарисувано на дъската ? Да,кажи Иванчо!
Иванчо без колебание отвръща:
- Госпожице, това е ... х*й !
Почервенялата от срам учителка, със сълзи на очи напуска бързо класната стая, и отива право при директора.
От вълнение и притеснение , обаче почти не може да говори.
- Господин Директор, ... Тези деца са ужасни! ... Трети ден съм на работа , а вече мисля да напускам....Особено този Иванчо....направо ще ме побърка! Не издържам вече!
Директорът я успокоява.
-Спокойно колежке! Не се разстройвайте! Елате с мен ! Ще ги науча аз тях!
Връщат се с учителката в класната стая, и директорът още от вратата крещи като побеснял:
-Не ви ли е срам, бе!? Хаймани с хаймани!Колко учителки трябва да сменя, за да се научите да се държите както трябва?
Обръщайки се към черната дъска вижда рисунката на учителката и още по- силно крещи:

- Иванеее, ти ли нарисува този х*й на дъската... ? !