Да търгуваш по пернишки - интернет обява за автомобил: - Ауоо!? - Да, кажете? - Бе тука видОх на едно мЕсто, че даваш една сто-дваасе и четворка? - Мерцедеса?!? - Да, он! - Видял сте го в автомобилният сайт предполагам!? - Е нема значение къде съм го видЕл, тебе шо ти дреме? - Ами понеже само там е обявена... - 'Сичко знам я! Кажи с'а за коуата, шо й е? - Ами написал съм в описанието поддръжката и цялото общо състояние на автомобила, както и консумативите за смяна... - А нешо пари? - Цената също е посочена! - Е на мене не ми излАза! - 2000 лв е цената. - Шшшш, ти за цирко си ги написАл тия две иляди уева бе! Кажи с'а като 'ората? Не се еб*вам! - Амиии такава е... какво да ви кажа... всичко е изрядно и подменено! Частите все пак не са без пари. - Е да бе, разбирам те... давам ти илядо! ТВРЪДО! Кръшиме рАце, фащаш свЕта и си еб*ваш макята сос здраве! - Не ви разбрах?!? - А да доем и да разбереш по ли е далавера, а??? - Извинявам се, но... - Илядо бе, илядо! 500 уева ти вадим на джЕб, а другите живи и здрави живото ке си покаже кога да ги опраЙме! - Обаждането ви е несериозно! - Е 'убаво! Помисли си оти усешчам, че сакаш да ми я подАриш...
Еди мъж влиза в кръчмата с едно дългокрако пиле и едно мокро, сладко котенце. Сяда на бара и поръчва водка с лимонада. Изпива я и поръчва втора, после трета и т.н. На осмата водка вика келнера и му иска сметката. Келнерът му казва - "17,50лв.". Пичът бърка в джоба и вади една шепа стотинки. Келнерът, леко разярен, брои стотинките и установявя, че са точно, за негово огромно изумение. След три дни идва същият пич в кръчмата придружен от дългокракото пиле и мокрото, сладко котенце. Сяда на същата маса и запова да поръчва. Този път - текила. Първа, втора...... 30 текила и Пичът вика келнерът за сметката:
-"Колко струва?!
Келнерът:
- 12,50лв.
Пичът вади една шепа стотинки и келнерът преборява, че отново са точната сума.
И така четвърти, пети.. шести и на седмият път не издържал Келнерът и попитал Пичът: "А бе Пичо, да те питам тука! Как така се напиваш всеки път и ми вадиш точен брои пари за сметката?"
Пичът:
- Виж ко Брато! Хва'нах златната рибка и ми вика Тя:"Кажи бърже три желания!"
"И аз и викам - "Баце, дай ми едно яко дългокрако ПИЛЕ, на което да му е винаги мокро КОТЕТО и всичко да е ТОК!"
Ода за Студента
Жив е той, жив е! Там под юргана, потънал в мисли лежи и пъшка. Студент с поглед забит в тавана, студент от лекции свикнал да кръшка. От една страна декан го ръчка, от друга съвест на две строшена, очи тъмнеят, глава се люшка - зер не е пил вода студена! Лежи студентът, а в механата нещо го силно, страстно влече, хлебарка скърца нейде в кревата, а му се вече яйцето пече. Сесия е сега! Пейте робини тез тъжни песни! От института ще да замине и този студент. Но замълчи сърце! Тоз, който мързел е по природа, той не умира. Него жалеят баща и майка - цялата рода. Без жал пилеят сухи парици - като са майка и баща овчици. Tой ще да ги до гроба стриже. Вуйчо владика - юнашка птица - за братов син ще се погрижи. Настане вечер. Печка затлее. Колеги пълнят квартирата тясна. Познат засвири, тълпа запее, "На есен с песен", юнакът крясна. Родни колежки с дивни премени чудни, прекрасни танци поемат. И потанцуват с лица засмени, па при студента дойдат та легнат. Една му уиски налива бърже, друга му вино бяло прибавя, трета го в уста целуне бърже, а той я гледа мила, засмяна. "Кажи ми, татко, де е файдата от тез студентски гладни години? Да смуча ази твойта заплата дорде ми кефът не попремине." И плеснат с ръце та се прегърнат, и с песни тръгват из махалата. Вървят и пеят, дорде осъмнат, дорде си найдат нейде белята. Но съмна вече. А под юргана спи си студентът. Ще рече човек, че вред е рано, а времето скъпо тече ли, тече!
Ода за Студента:
Жив е той, жив е!
Там под юргана,
потънал в мисли лежи и пъшка.
Студент със поглед забит в тавана,
студент от лекции свикнал да кръшка.
От една страна декан го ручка,
от друга съвест на две строшена,
очи тъмнеят, глава се люшка
- зер не е пил вода студена!
Лежи студентът,
а в механата нещо го силно, страстно влече,
хлебарка скърца нейде в кревата,
а му се вече яйцето пече.
Сесия е сега!
Пейте робини тез тъжни песни!
От института ще да замине и този студент.
Но замълчи сърце!
Тоз, който мързел е по природа,
той не умира.
Него жалеят баща и майка - цялата рода.
Без жал пилеят сухи парици
- като са майка и баща овчици.
Tой ще да ги до гроба стриже.
Вуйчо владика - юнашка птица
- за братов син ще се погрижи.
Настане вечер. Печка затлее.
Колеги пълнят квартирата тясна.
Познат засвири, тълпа запее,
"На есен с песен", юнакът крясна.
Родни колежки с дивни премени чудни,
прекрасни танци поемат.
И потанцуват с лица засмени,
па при студента дойдат та легнат.
Една му уиски налива бърже,
друга му вино бяло прибавя,
трета го в уста целуне бърже,
а той я гледа мила, засмяна.
"Кажи ми, татко, де е файдата
от тез студентски гладни години?
Да смуча ази твойта заплата
дорде ми кефът не попремине."
И плеснат с ръце та се прегърнат,
и с песни тръгват из махалата.
Вървят и пеят, дорде осъмнат,
дорде си найдат нейде белята.
Но съмна вече.
А под юргана спи си студентът.
Ще рече човек, че вред е рано,
а времето скъпо тече ли, тече!
Сподели