Една вечер поручик Ржевски среща в ресторанта полковника.
- Поручик, казва полковника - виждам, че често сте тук. Почти всеки ден. А на мен все ми липсват пари...
- А какво правите със заплатата си, господин полковник?
- Цялата я давам на жената, а за глезотии не ми дава после...
- Не умеете да се държите с жените, както трябва, господин полковник. Когато не иска да дава пари, отидете при нея в гръб, целунете я по шията и нежно я гушнете. Със сигурност ще даде!
Полковникът се прибира вкъщи и прави както му е обяснил поручика - приближил се в гръб на жена си, гушнал я, целунал я по шията. Жената се отпуснала и усмихнато:
- Какво, поручик, отново ли свършиха паричките?
Сър Джон играе покер всяка петък вечер в близкото до имението му градче. /Близко, близко - има- няма 15 мили/. Понеже, като всеки джентълмен се увлича в играта и играе до късно си пази едни 50 паунда за такси до имението.
Една петък вечер, обаче сър Джон толкова се увлича в играта /ей сега ше си избия загубите - мамка им и киртаци/ и пропилява и скътаните пари за такси. Излиза на пиацата,леко подпийнал, вънка духа вятър, припръсква - аха-аха да рукне дъжд. Слава богу, има едно такси на стоянката - сър Джон отива. Сяда и почва любезно да обяснява:
- Виж кво, значи приятелю! Аз съм лорда на областта, имението тука 15 мили на запад е мое. Обаче, да му се не види профуках в кънтри клуба и последния паунд на покер. Дали е възможно да ме закараш - ще ти платя двойно.
- Абсолютно изключено, сър - невъзмутим е шофьора. Разпоредбите на гилдията са непоклатими.Не мога да ги нарушавам. Трябва да сте платежоспособен...
Пуска сър Джон в ход цялата си убедителност, обещава двойни, тройни премии. Шофьора - невъзмутим. Накрая сър Джон опитва и последен ход.
- Виж кво приятел, това е ролекса на Джордж Буш. Личен подарък ми е от Хашим Тачи, докато бяхме заедно на едно сафари в Африка. Струва повече от шибаното ти такси.
Шофьорът леден:
- Вижте сър, наистина ме трогвате, но... Не мога. И то не заради мен. Заради колегите. Какво ще кажат колегите, ако наруша принципите!
Излиза от колата сър Джон и поема по шосето към имението. За да е пълно щастието му след 15 мин. руква проливен дъжд.
Няколко седмици по-късно.
Сценката се повтаря. Сър Джон играе покер в кънтри клуба, профуква всичко, нооо... си пази ония 50 паунда.
Излиза на стоянката, тоя път пълно с таксита. Нашият човек - "Какво ще кажат колегите"е на края на редицата. Влиза сър Джон в първото такси - сяда, подава банкнотата и казва:
- Приятел, айде за тия пари да ме закараш до имението, а на края ще ми направиш и свирка.
Шофьорът бесен, почва да псува, изгонва сър Джон. Той се качва на второто такси и там сценката се повтаря. Трето, четвърто. Накрая сър Джон се качва при познайника от миналия път и казва:
- Карайте, ако обичате на запад към имението.
И малко след като са потеглили с мазна усмивка добавя:
- Айде сега, да видим - какво ще си помислят колегите!
Жена виза в зоомагазин с намерението да си купи говорещ папагал. Продавачът й показва всички с изключение на един много красив папагал, скрит в най-отдалечения ъгъл. Оказало се, че преди да го донесат в магазина, папагалът е живял в местен публичен дом. Въпреки всичко жената го купува. Отнася го у дома си и окачва клетката. Папагалът се оглежда и казва:
- А-а-а, нов бардак, нова мадам!
По късно през деня двете дъщери на жената се връщат от училище. Като вижда тийнейджърките папагалът казва:
- А-а-а, нов бардак, нова мадам, нови момичета!
Вечерта от работа се връща бащата и при вида му птицата изкрещява:
- А-а-а, нов бардак, нова мадам, нови момичета, стари клиенти! Здрасти Джими!
В школа за тайни агенти до последния изпит успяли да се класират само американеца, французина и Бай Ганьо. Последният изпит се състоял в това да докажат вярността си към тайните служби. Дали първо на американеца един пистолет, показали му една стая и казали:
- В тази стая се намира жена ти. За да ни докажеш своята вярност и че никога няма да се разколебаеш в мисия, трябва да я застреляш.
Той влязал в стаята постоял, постоял около 10-15 минути, излязал супер притеснен и казал:
- Не мога да я убия. Аз 20 години живея с тази жена, не мога!!!
Скъсали го и го пратили по живо по зрдаво да се прибира в тях.
Втори повикали французина и му казали:
- В тази стая се намира жена ти, за да ни докажеш своята вярност и че никога няма да се разколебаеш в мисия, трябва да я застреляш.
Влязал французина в стаята и той постоял около 10-15 минути, излязал супер притеснен и казал:
- Не мога да я убия. Аз от 20 години живея с тази жена. Обичам я!
И него го скъсали.
Най-накрая извикали Бай Ганьо, дали му пистолета и му казали:
- В тази стая се намира жена ти. За да ни докажеш своята вярност и че никога няма да се разколебаеш в мисия трябва да я застреляш.
Бай Ганьо влязъл в стаята още вратата не се била затворила и се чуло: "Дан, дан, дан, дан, дан, пат-кют, пат-кют, пат-кют". Бай Ганьо илиза от стаята супер ядосан и са развикал:
- Ей, гадняри! Дали сте ми халостни патрони и трябваше да я трепа с табуретката!