В гарнизонното градче, капитанът слага сина си да спи.
- Не ми се спи, татко - капризничи синчето, - искам слончетата да потичат!
- Късно е вече, синко, лягай да спиш.
- Не, не е късно, искам слончетата да потичат, искааааам!
- Ох, какво да правя с теб! - въздиша капитанът, скача, излиза от блока, пресича казармения двор и влиза в спалното помещение:
- Рота, стани! Тревога! Въздушно нападение! Сложи противогазите!
Един мъж, който бил силно възбуден, защото любовицата му го чакала гола в леглото, влязъл в една аптека. Прередил нетърпеливо хората, които чакали на опашка и казал на аптекарката:
-Дай ми един презерватив!
-Не, не може така, господине! Вие прередихте другите хора, а и измислете по-културен начин да кажете какво искате, за да не отблъсквате клиентите ми.
Мъжът се върнал на края на опашката. Като дошъл неговия ред, разкопчал си ципа, извадил си оная работа, сложил я пред аптекарката и й казал:
-Бихте ли ми дали един бял костюм за този господин?
Мъж влиза при кардиолог: – Докторе, имам проблем. – Кажете. – Миналата седмица се прибирам от командировка и какво да заваря - жената с чужд мъж... – Чакайте, чакайте, психотерапевтите са на горния етаж. – Не, не, изслушайте ме. И отварям гардероба, вадя пушката и ще го гърмя. Онзи ми вика: - "Чакай бе, ела да седнем да пием по едно кафе, да се разберем като мъже"... И седнахме на по кафе. - "Виж сега, ако ме гръмнеш, аз съм мъртъв, ти ще си в затвора, жена ти ще си лежи с някой друг. Кой печели?" И така се размина. След няколко дена пак се прибирам. Пак същия у нас. Вадя пушката - ще гърмя жената. Онзи ме спира: - "Чакай, чакай, ела да седнем да пийнем по кафе, да се разберем по мъжки. Ако я гръмнеш, тя ще е мъртва, ти ще си в затвора, а аз ще чукам нещо друго. Кой печели?" И така изпихме кафето. Онзи ден се прибирам. Този наглец пак у нас. Вадя пушката - ще се гърмя. Онзи отново ме спира: - "Чакай бе, ела на по кафе, да поприказваме като мъже. Ако се гръмнеш, ти ще си мъртъв, ние с жена ти ще си живеем тука свободни. Кой печели?" – Вие сте за освидетелстване! – Не, докторе, аз само да питам, от толкова много кафе, да не ми стане нещо на сърцето?
Седи си Иванчо в час и си играе с химикалката. Учителката вече се изнервя и го пита.
- Иванчо, какво правиш?
- Ами госпожо, вижте - вътре, вънка, пък малки пълнителчета не ражда.
Учителката се ядосала и го изпратила при директора.
Директора го пита:
- Иванчо какво пак направи.
- Господин Директор вижте, влиза вътре, вънка, пък малки пълнителчета няма.
Директора взима химикалката и той вътре вънка и верно нема малки пълнителчета.
Разглобява я след малко и казва:
- Иванчо, може ли да си толкова глупав, не виждаш ли, че има спирала?
Един човек се прибрал късно от работа, както винаги изморен и изнервен, а на вратата го чакал неговият малък син.
- Тате, може ли да те попитам нещо?
- Разбира се, какво има?
- Ти каква заплата получаваш?
- Това не е твоя работа… – намръщил се бащата – и защо ме питаш такова нещо?
- Просто искам да знам, моля те, кажи ми, колко получаваш за един час?
- Щом толкова искаш да знаеш – 20 лева…
- О… – детето се замислило – Тате, може ли да ми дадеш 10 лева?
- Ако искаш пари от мен, за да си купиш някоя глупава играчка или някоя друга глупост, - ядосал се бащата – заминавай в стаята си и лягай да спиш! Как може да си такъв егоист! Аз работя по цял ден и съм толкова уморен, а ти ме занимаваш с такива неща…
Детето тихо отишло в стаята си и затворило вратата. Бащата седнал и макар че бил ядосан, се замислил над въпросите на сина си. След около час, вече доста по-спокоен, се зачудил дали пък тези пари не му трябват за нещо важно… Това били само 10 лева, а и не се случвало често детето да му иска пари. Бащата отишъл в детската стая.
- Не спиш ли? – попитал той.
- Не, тате, просто си лежа – отвърнало момчето.
- Съжалявам, имах тежък ден и се отнесох доста грубо с теб – казал бащата - Ето, вземи парите, за които ме помоли.
Детето се усмихнало.
- О, тате, благодаря ти! – радостно възкликнало то - След това бръкнало под възглавницата и извадило още няколко измачкани банкноти.
Виждайки, че детето има още пари, бащата отново се намръщил. А малчуганът събрал банкнотите, внимателно ги преброил и погледнал към баща си.
- Защо ме молиш за пари, след като вече си имаш? – попитал бащата.
- Защото бяха недостатъчно. Но сега вече ще ми стигат. – отвърнало детето – Тате, тук са точно 20 лева. Мога ли да си купя един час от твоето време? Моля те, ела си утре по-рано от работа, защото много искам да вечеряш заедно с мен и мама…
Сподели